Никола Агънски

Из средата на малкия и млад български народ, само за петдесет години се издигнаха хора, които събудиха натрупаната през вековете спяща енергия у себе си, проявиха свръхчовешка дейност и, подчинявайки се на неумолимия природен закон за общественото и индивидуално развитие, те в краткото време само на един човешки живот преминаха фазите и етапите на няколко вековното развитие на напредналия запад.

Настигнаха запада и тръгнаха наред с него в по-нататъшното дирене.

Един от тези българи беше и проф. д-р Асен Златаров, загадъчен и неразбран от мнозина наши дори учени хора, поради неговата обширна и разностранна дейност.

За тези, които не познават добре българската история и съвременната наша действителност, наистина е мъчно да се разберат защо и как може Асен Златаров да бъде и голям, положителен учен и чувствителен поет, и отзивчив писател белетрист, и динамичен общественик-политик.

- Пенкилер! - скептично казваха много скудоумни.

Но Асен Златаров не беше „пенкилер”, а завършен, цялостен и типичен представител на съвременния специфичен българизъм, на български енциклопедизъм. Той не е единственият енциклопедист на новото българско време. Всеки истински интелигент от първото и второто поколение на Третото българско царство, закономерно, по историческа необходимост, е в по-малка или по-голяма степен енциклопедист. Асен Златаров беше енциклопедист от най-голяма степен.

Западноевропейската мисъл изживя фазата на античния енциклопедизъм още през 18 век и вече през втората половина на 19 в. го беше изоставила и забравила, защото трябваше и беше влязла във фазата на диференцираното и задълбочено специализирано мислене, чрез което откриваше и трупаше нови отделни ценности за една нова синтетична постройка, която в близкото или по-далечното бъдеще непременно ще бъде изградена.

Когато западът изживяваше всичко това, българинът едва-що се събуждаше от тежък сън, затова българската млада мисъл трябваше закономерно, макар и в най-кратко време, но пак при неимоверно голямо напрежение, да преброди етапите на енциклопедизма, диференцираното и специализирано мислене, за да се подравни със запада при последния етап на синтез.

Колко усилия и труд струва това на малцината избраници на българската творческа мисъл, само те сами си знаят. Другите могат да отгатнат това само печалния факт на тяхното отминаване във вечността, което винаги е било преждевременно. Иначе и не може да бъде. Който много се раздава, бързо се изчерпва. Който живее силно, умира бързо.

Асен Златаров беше типичен представител и носител на усилията и трагизма на българската мисъл. Той беше една завършена всеотдайна мощност. Той се раздаваше на българското общежитие без мярка, затова скоро умря.

Той се раздава като енциклопедист чрез политиката, чрез широкото си сърце, което обичаше по християнски, обичаше всички, дори и тези, които му удряха плесници. причината на неговата смърт е най-необоримото доказателство на това твърдение.

Асен Златаров беше отворил всички кранове на свойта душа, за да черпи от тях кой когато иска и колкото иска, затова преждевременно пресъхнаха крановете, но изтеклото от тях още векове ще храни българската душа.

Българийо, радвай се, че си родила такива синове!

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 335, 29.12.1936 г.