Никола Агънски

Поколенията едно от друго поемат жицата на парките и я предат за вечността. И всяко поколение има естествен дълг да създаде всички мнеобходими материали за тази жица, затова извлечената от вековен опит народна мъдрост гласи, че на добрия син наследство не му трябва, а на лошия - никак.

Добрият сам ще събере, лошият и събраното ще разпилее.

На нашите днешни млади поколения предстои огромен труд, за да съберат всички материали за жицата на парките на българското общежитие.

Суровият и неумолим природен закон няма да приеме извинението им, че не са получили нищо от своите бащи, които хвърлиха в трите последни войни много материални и морални ценности.

Ако родителите са прахосали много или всички материални блага, природата не е лишила децата от възможност да създадат нови; ако бащите са счупили или изгубили скрижалите с „моралните ценности”, заветите на дедите са попълнени с тях и младите могат да се обърнат и към тази неизчерпаема съкровищница, ако не успеят сами да си създадат скрижали, но и едното и другото ще се постигне само с много труд и постоянство, а не с разрушителна борба между поколенията и словесен спор за виновност.

Трудът съпътства човечеството от люлката му и ще го придружава до гроба му. Само чрез него човекът се отдалечава от животното и твори пътя на своето съвършенство.

Старите са основите, младите са зидарите на бъдещето. Старите заседяват и пътуват в историята, младите движат строежа, докогато остареят и заседнат.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 313, 29.04.1936 г.