Никола Агънски

Когато двукракият звяр се изправил за пръв път на лапите си и от височината на своя ръст е погледнал околния свят, той се е почувствал неограничен властелин над него.

Когато той за пръв път се е осъзнал като мислещо същество, неговото съзнание е било изпълнено само от едно понятие - право. Той е имал право на всичко, което е било в негова възможност. Той е чувствал само правата си и никакви задължения, затова и слабо се е отличавал от останалите си побратими.

Но колкото по-назад остава двукракият звяр с неограничените си права и колкото по-напред отива уразумяващият действителността човек, толкова повече се скъсява радиусът на правовата сфера на единия и толкова повече расте радиусът на сферата на дългът на другия.

Радиусът на правовата сфера на звяра намалява във времето от безкрая към точката на своя център, а радиусът на сферата на дълга на човека расте от точка в безкрай. И когато правото изчезне от съзнанието, а дългът нарасне до безкрай, тогава Богоподобния ще зацари на земята.

По-напред право, че тогава дълг, е максима на човекоподобния.

Преди всичко дълг, че тогава право, е истинската същност на всеуразумяващия Богоподобен.

Когато уразумеем и изпълним дълга си, правата ни сами ще ни намерят.

Да познае и изпълни дълга си, е единствената задача на човека, който се нарича Богоподобен и който иска да просвети разума с досега на всеобемащата истина.

Човеци, помислете за дълга си го изпълнете!

в. „Литературен глас”, 20.03.1935 г.