Литературен свят

Димитър Осинин

Димитър Осинин (псевдоним на Димитър Николов Попов), български писател е роден на 10. 02. 1891 г. в село Долна Бела речка, сегашна област Монтана. През 1905-1911 г. завършва Духовната семинария в София, а през 1926 г. - славянска филология в Софийския университет. През 1911 - 1916 г. е учител в село Горна Бела речка и в село Бардарски геран. Участник в Първата световна война – офицер е на Южния фронт при Вардар и Дойран. През 1918 г. става член на партията на тесните социалисти. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина. Участва в Септемврийското въстание (1923), след разгрома му емигрира в Сърбия (Ниш) и Австрия (Виена). Завръща се в България през 1924 г. От 1926 до 1929 г. е преподавател в училището за духовници на гара Черепиш. После работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия (1929-1934) и като учител в Първа мъжка гимназия в София (1934-1944). През 1944-1945 г. е директор на културата и висшето образование при Министерството на науката и просветата. Започва да пише като семинарист. Сътрудничи на в. “Червен смях”, “Социалистически преглед”, “Развигор”, “Ведрина”, “Нов път”, “Септември” и др. Пише стихове, пътеписи, публицистика, очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Член на СБП. Заслужил деятел на културата (1966), народен деятел на културата (1971). Преводач от руски и немски. Един от главните инициатори и организатори на фолклорните събори в Копривщица и на съборите за прослава на хайдутството на “Агликина поляна”. Заедно с Павел Делирадев установява и маркира пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския Балкан. Умира на 18.04.1981 г. в София. Автор на книгите: “Тихи пристанища” (стихотворения, 1934); “Морски ветрила” (стихотворения, 1934); “Битейски песни” (стихотворения, 1943); “Срещу Огоста” (пътни скици, 1952); “Там дето шуми Бързия” (пътеписи, 1955); “Примамни простори” (планински пътеписи, 1955); “По хайдушки сборища” (очерци. 1957 (1971, 1981 - под заглавие “По скали и по орляци”. Епопея на хайдутството. Документално-художествени очерци и пътеписи.); “През тиха бяла Дунава” (очерк, 1959 (1976 - под заглавие “Там буря кърши клонове”. Пътят на Ботевата чета. Документална повест.); “Спомени за Николай Хрелков” (1960); “От лехичка по стръкче” (народни песни, 1961); “По пътя на вождовете на въстанието 1923 г.” (исторически очерк с маршрути, 1963 (1972); “Каменна приказка” (пътеписи, 1965); “През родна земя” (избрани пътеписи, 1967); “Земя ненагледна” (избрани пътеписи, 1971); “В огледалото на народните песни”( очерци, 1973); “Литературни въпроси” (избрани статии, 1976); “Житата пътуват” (пътеписи, 1978); “Избрани произведения” в 2 тома (1981).

Публикации:

Поезия:

МАЙСКИ ВЕЧЕРИ/ брой 73 май 2015

ПЕСЕНТА/ брой 82 март 2016

НЕСПОЛУЧНИЦИ/ брой 88 октомври 2016

МРЕЖА/ брой 98 септември 2017

Проза:

СВЕЩЕНИ КРЪГОВЕ/ брой 87 септември 2016

Публицистика:

КЪДЕ СА ПАРИТЕ НА БОТЕВАТА ЧЕТА?/ брой 85 юни 2016

ГОДИНА ОТ СМЪРТТА НА Н. В. РАКИТИН/ брой 109 септември 2018

Преводи: