Димитьр Осинин

1.

Вечер, майка ли си ти,
с топъл скут и меки пазви?
Влакът ли в гора лети,
тя ли приказки разказва?
От цветя ли майски хлуй,
аромат и полъх ведър,
или нейни дъх е туй,
и не месец - тя ме гледа?

Ако ти си майка - то
спри с незлобива усмивка
дебнещи злодейски нож,
дай на морните почивка.
Подкрили ги под съня,
обкити ги с майско цвете
и бодлите на деня
извади им от сърцето.

Вечер, вечер, углъбен
в твойта синкава загадка,
аз не моля сал за мен,
а за всички страдни братя.
Влакът трака и лети,
сън и яве се преплитат -
вечер майко, що ли ти
морно чедо си разпитваш!

2.

Тъмна вечер, тъжна, душна,
нейде песен сплита жалба-
и от тоя ден завършен
пак скръбта ми е печалба.
Хора, хора - милиони,
милиарди сa живели…
Преживях аз всеки стон и
всяка песен що са пели.
И сега от всички тях съм
по живял и по съм морен,
а пък тази тъжна песен,
като зъл ми дух говори.

Тоя ден! Кой би пресметнал
на живота пътя сложен!
Пъстрий губер на времето
никой да разший не може.
Той лежи и ний го носим
и се в него замотаваме -
вплитайки цветя-въпроси,
саван си гробовен правим.
И което е заткано,
то докрай си с нас остава,
като цвете грее алено
да ни радва и смущава.

Вечер, ако бе ти майка,
тъмно тъй не би мълчала,
а заскитания в мрака
в кът сърдечен би прибрала.
А пък ти си нямо сгушена.
Знам - и теб е тя надвила,
песента - и са придушили
с мирис тези майски лиляци.