СЪДБА
превод: Димитър Осинин
СЪДБА
Всичко живо в тоя свят дохожда
свой живот орисан да живей!
Ако аз не бях поет - възможно
бе да стана хищник и злодей!
Слаб и малък - всякога в децата
аз минавах за герой сърцат,
и се връщах често от махлата
с нос разбит и кървави уста.
И насреща смаяна си майка
през зъби процеждах глухо аз:
- Нищо, мамо! Я недей се вайка.
Спънах се. Ще мине то до час.
И сега, кога се веч улегна
буйството младежко на кръвта,
прежната си участ не избегнах:
в песните ми мина дързостта.
Изобилие, злато словесно,
и открай-докрай на всеки ред
силата предишна буйна весело
се отляла в яркопламен цвят.
Както някога съм горд, сърцат, но
само с нещо ново оттогаз:
някога ме удряха в устата,
а пък в кръв душата е сега.
И се веч обръщам не към мама,
а към чужда злоезична сган:
- Нищо, нищо! Спънах се о камък.
То съвсем ще мине до заран!
СВЯТ ТАИНСТВЕН
Свят таинствен, свят ти мой старинен,
млъкна, сви се твоето сърце.
Вече стискат селото за гушата
в телеграфно-стълбови кещи.
И в снега се мята страх безмерен
с пееещия леден телеграм!
О, здравей, ти, моя гибел черна,
аз насреща ти излизам сам!
Граде, граде, в битката жестока
като мърша ни обгради ти.
Мре полето в мъка волоока
в телеграфно-стълбови кещи.
Жилава е дяволската шия,
леко му е по железен път.
Е, та що? За първи път ли ние
тръгваме към бездна и към смърт?
Нек се свива от болка сърцето -
то за зверско право е напев!…
… Тъй ловци свирепи с люти псета
вълк заграждат с викове и рев.
Звярът ляга… някой на гърди си
сложил пушка дръпна-ще кондак…
Пъргав скок… и вече са забити
остри зъби в двуногия враг.
О, привет, мой звяр, привет сърдечен!
ти не падаш даром, друже мой!
Като теб и аз на смърт обречен
с врагове железни водя бой.
И кат теб съм все готов за битка…
Нека свирят те победно с рог,
но все пак ще вража кръв опита
смъртния, последния ми скок.
И макар да падна мъртъв тамо
в рохкия и пухкавия сняг…
Все пак песен на мъст за смъртта ми
ще ми викнат на отвъдний бряг.
в. „Литературни новини”, г. 1, бр. 19, 29.01.1928 г.
