125 години от рождението на Димитър Осинин

Евелина Георгиева

125-та годишнина от рождението на изследователя, историка, офицера от Първата световна война, участника в Септемврийското въстание, учителя, писателя-земляк, фолклорист, творец и виден общественик Димитър Осинин, роден в с. Долна Бела речка, събра на 10.02.2016 г. в Исаевата къща във Вършец местни литератори, историци, краеведи, учители, библиотекари, музейни работници, общински съветници, журналисти. Паметната среща, организирана от Мария Алипиева - литератор, краевед и общественик, бе чудесен повод да си припомним всеотдайната литературна, културна и гражданска дейност на Димитър Осинин, приноса му за съхраняване на нематериалното културно и духовно наследство, да възкресим неговите морални и етични послания към бъдещите поколения. Не случайно Мария Алипиева откри честването с думите на Осинин: „Гние и се разпада материалното и тежко на оня, който само върху него изгражда живота си и никога не го е затрогвало прекрасното духовно”.

***

Димитър Осинин (псевдоним на Димитър Николов Попов) е роден на 10.02.1891 г. в с. Долна Бела речка, община Вършец. Завършва Духовната семинария в София през 1911 г. и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1926 г. В периода 1911-1916 г. е учител в с. Горна Бела речка и с. Бърдарски геран, Врачанско. По време на Първата световна война е офицер на южния фронт при Вардар и Дойран. През 1923 г. взема участие в Септемврийското въстание, а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Десетилетия учителства във Варна и София, а след Втората световна война работи в Министерството на просветата.

На срещата бяха изтъкнати огромните му заслуги, с които ние, неговите земляци можем да се гордеем: заедно с Павел Делирадев, Осинин пръв установява пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския Балкан и ръководи поставянето на 55 каменни знака по него; осъществената му идея за 13-томното издание на Българското народно творчество, на което той е главен редактор; пръв запалва огъня за събора за прослава на хайдутството и обявяването на Агликина поляна за най- важното хайдушко сборище в Сливенския Балкан, за народните събори за надпяване в Копривщица и Граматиково. Той е организатор на първия събор в Копривщица и участник в последвалите, които продължават и до днес.

Осинин си поставя няколко основни цели в живота: да възкреси уникалното народно творчество, да възпее родната природа, да съхрани чистотата на българския език. И всичко това - с оръжието на художественото слово. За да ги осъществи, той успява да преброди с раница на гърба всяко кътче на България - планините, плодородните поля и преди всичко местата, тясно свързани с нашето историческо минало.

Освен общественик, Осинин е и автор както на сбирки със свои стихове и с народни песни, на творби, появили се в резултат на изследователската му дейност на природозащитник, на пътуванията му из цялата страна, на гражданската му позиция. Диапазонът на неговата литературна дейност е много голям и разнообразен - поезия, пътеписи, народно творчество, български език, историческо минало.

И до днес пътеписите му могат да развълнуват всяко българско сърце, защото са едно достоверно, емоционално пътуване по нашата земя ненагледна, едно синовно преклонение пред хубостта на нашата природа: “Срещу Огоста”, “Там, дето шуми Бързия”, “Каменна приказка”, “Житата пътуват”, “По пътя на вождовете на въстанието”, “През родна земя”. Автор е на очерците: “През тиха бела Дунава”, “По хайдушки сборища”; стихосбирките: “Морски ветрила”, “Тихи пристанища”; книгите: “Земя ненагледна”, “По скали и по орляци”, “Там буря кърши клонове”, “Примамни простори”, които водят към дълбоките извори на българския дух и към корените на българското родолюбие. Цялото му творчество е пропито с любов и възхищение към природата. За него тя е не само красота, но и национално богатство, което трябва да се защитава от всяко посегателство.

Съществено място заема сътрудничеството му в българския печат с хиляди литературни и културни статии, есета, рецензии на книги във вестниците “Червен смях”, “Младеж”, “Ведрина”, “Работнически вестник”, списание “Нов път” и др. Той е един от създателите на сп. “Септември”.

Оставил ни е и множество непубликувани ръкописи: “Спомени за Първата световна война”, “Дойрански дневник”, “В страната на Съветите”.

Световната класика присъства в преводите му от немски, английски и руски език: “Фауст”, I ч. от Гьоте, “Германия” и “Книга на песните” от Хайне, “Шильонският затворник” от Байрон, “Дванайсетте” на Александър Блок, “Детство”, “Сред хората”, “Моите университети”, “Тома Гордеев”, “Клим Самгин” и “Разкази” от Максим Горки, “Гола година” от Борис Пилняк, “Благодатта на земята” от Кнут Хамсун и др.

Съществен е приноса на Осинин за увековечаване подвига на Христо Ботев и неговата чета. Идеята да се проследят събитията от Козлодуй през Вола до последната битка и гибелта на четниците над местността Рашов дол, се поражда у него още през 1931 г. и продължава до 1980 г. През 1946 г. той предлага на Камарата на народната култура пътят, описан от Захари Стоянов, да бъде очертан на самия терен.

През 1949 г., във връзка със 100-годишнината от рождението на Ботев, като секретар на Общонародния комитет, Осинин организира цялата дейност за превръщането пътя на Ботевата чета в национален паметник. Издигнати са 55 високи, издялани камъка със съответни надписи върху тях, засадени са дълготрайни декоративни дървета и така се създава Ботевата алея. Осинин многократно предварително минава по тези исторически места, издирва оцелели спомени сред населението, за да постигне максимална автентичност на това най-вълнуващо свое дело.

Народното творчество заема особено място в живота на писателя. Той обикаля цялата страна, събира, оценява и систематизира хиляди народни песни и ги прави достояние на обществото. Открива още живи народни певци и поощрява млади таланти. Написва поредица от книги: “Любовни народни песни”, “Заплакала е гората”, “Душата на българин”, “Битови народни песни” и др. Идеята му е за едно голямо, 20-томно издание. За неговото осъществяване той води 22 години изтощителна борба. През 1963 г. идеята му се осъществява, макар и в 13-томник.

Димитър Осинин умира на 18.04.1981 г., изживявайки един деен и осмислен 90-годишен живот. Живот, съпътстван със страст при откриването на реликвите на България, с вълнение, вървейки по драматичните пътища на нейната история, с удивление, когато е заставал пред богатствата на българския народен гений.

Той до последно не забрави, продължи да посещава и възпява своя роден край. В знак на почит, земляците му издигнаха паметник в родното му село Долна Бяла речка, който се намира в градинката пред бившето училище.

Паметникът е открит на 12.10.1996 г. по настояване на кметския наместник на селото по това време - Борка Димитрова и с подкрепата на тогавашния кмет на община Вършец Антон Матеев. Бронзовият бюст на Осинин е дело на скулпторката Йорданка Русева от София.