НАРОДНИ ЛЮБОВНИ ПЕСНИ
„Народни любовни песни”. Избрал Димитър Осинин
Димитър Николов Осинин, съставителят на този хубав сборник, е решил да пие вода от извора - от самодивския извор на народното ни творчество - и да поднесе от тая вода магесна и на други: - на днешната ни интелигенция, която трябва да създава българска култура. Авторът предназначава избора си от песни и за любителите от другите славянски народи, у които нашата народна лирика не е била оценявана, както подобава.
Поднася се тая писана бъклица с руйно вино на българска младост и към цялото човечество, ако е възможно. Нека пие всеки и да се напие от български, от балкански народен ерос!
Впрочем, ще забележи някой, любовните ни народни песни са събирани досега. Подбирани са. Проучвани. Обработвани. Вярно е. Но Осинин ги е събрал в една книга. Сетне, ще продължи друг, песните са дадени - в отбора, който ни се предлага - диалектично, в разните ни говори, от Охрид и Струга до Рупчос, от Пирот до Струга.
Така те са интересни за специалиста. Но дали са понятни за обикновения читател? А трябва ли да тълкуваш песен - зарежи я тая песен ти! Събирачът предугажда това възражение и пише в предговора си: „Искам оня, който чете… да има усещане, че върви не из подкастрени алеи, а че гази из непобутнати росни ливади.”
Аз смятам, че песните, които Осинин предлага, трябва да бъдат понятни на последния българин, без много-много тълкуване. Само така те ще проникнат във всички наши среди и ще въздействат.
Хм, какъв отзвук в сърцето на момата може да чака оня влюбен момък, който не разбира от езика й? Или ако двамата само малко се разбират по език? Нали словесното обилие най-вече създава за влюбените атмосфера на възвишеност? Даже и животните не мълчат през любовния си период. Т. е. и те си „говорят”, и те се разбират.
Любовната лирика, следователно, трябва да е понятна, защото тя е за почувстване преди всичко, а сетне за проучване. После, в една народно-еросна антология аз си представям да има ред, съответен на естествения любовен процес: песни за космогонното в любовта, песни за лика на момата, за силата на момъка, песни за копнеж един за друг, за съдба в любовта, за майка на среща - с поглед, с устни - песни за любовностна мъка, песни за сватба - дитирамбите в еросната лирика на народа ни.
Такъв един ред би дал на книгата и по-голяма прегледност, необходима не само при емоционалното й използване, но така също и за други цели. Най-после, аз бих турил заглавие „Любовни песни народни”.
Ала всички тия сенки на книгата са нищо в сравнение с огнената стихия - с урагана на българския ерос, който се вихри в него. Слънце, небе, земя, море, цветя, явор, елха, калина, сур елен, соколи, тя, той - се редят пред нас в сума багри, тонове, образи, в какви ли не положения, с тайни - дълбоки, вечни, вездесъщи…
Любовната лирика на народа ни би трябвало сега, повече от друг път, да завладее с чара си душите на нашата интелигенция. Да ги накара да почувстват вълшебството на чисто наш, първично-балкански ерос.
А след омаята на чувства аз бих желал да настъпи вече по-друг период - размисъл върху любов, върху брак, върху пол. Да наченем вече, да продължим великата мъдрост на ероса - създадена от балканската древност, разсипана като бисерна роса из народни творения, из нашата любовна лирика. Дири се вече еросен носител!
Трябва ни делото на един Найден Геров за българския еросен фолклор - любовни песни, приказки, пословици, обреди и пр.
Трудът на Осинин помага за създаване на това дело.
в. „Литературен час”, 05.02.1936 г.
