Крум Григоров

На някои може би ще се види несериозно това - да събираш и подредиш народни песни, приказки и т.н. и че това е лека работа.

Знаем, че всеки народ има свои нрави и обичаи; всеки народ има свое народно творчество. В народното творчество е отразена народната душа.

Ето защо похвална е идеята на Д. Осинин да събере и подреди 252 народни любовни песни. В предговора си авторът сам забелязва, че при подбирането и нареждането на народни песни са се правили грешки, като или не са записвани така, както се пеят и произнасят, или самият, който се е нагърбил с тази работа ги преправя по свое усмотрение.

И много права е забележката му, че народните песни, това са живи цветя, които ако ние осакатим, те ще увехнат. Те са птички, които за да пеят искат свобода, простор. Заради туй именно Д. Осинин се е постарал доколкото му е било възможно да ни поднесе тези росни цветя, без те да увехнат в нашите ръце.

Ако разгърнете страниците на тази книга, ще видите колко разнообразни, колко свежи са нашите народни любовни песни. В тях намираме отразени чистите неподправени чувства, любовните трепети на красиво момиче и левент момък.

В тях виждаме и задирянията на турците към български моми, чиито лица били бели и червени, въпреки, че цял ден са работили на полето и са се пекли на слънцето. Обратно, техните кадъни, въпреки че са точели само коприна, но били с жълти восъчни лица. Тук прозира омразата на нашите моми към турските аги и паши, наслоена в душите им в продължение на цели пет века.

Значението на народните песни е голямо. От техните неизчерпаеми извори са пили до насита велики поети и музиканти. Омир, Гете, Шилер, Пушкин и много други от световната литература са били под влияние на народната песен. У нас преди освобождението, а и след това, най-големите ни поети са се вдъхновявали от народните ни песни и са писали свои. Така от тях са черпили и Хр. Ботев, и Ив. Вазов, и П. Р. Славейков и т.н.

Днес често пъти чуваме, когато се чете някоя книга с любовно съдържание да се казва: „Оставете я, щом е любовна. Това е несериозно отнасяне към живота.” Тази забележка е уместна, когато се отнася до булевардната и порнографска литература, за тъй наречените шлагерни еднодневки, създадени за да дразнят низките страсти на читателя. Такива книги действително са за презиране.

Но какво разбираме под живот? И не се включва любовта в самия живот? Много естествено, че да. Любовта е съществувала, тя ще съществува, защото е дълбоко вкоренена в природата на човека. Въпросът е как ще бъде застъпена в произведението на писателя. Това ще бъде в зависимост на какво стъпало се намира човечеството в неговото историческо, икономическо и обществено развитие. Ще бъде в зависимост и от идейните разбирания на художествения творец.

Именно, книгата на Д. Осинин има да ни поучи в това отношение на много неща.

Любовните чувства на народа са чисти, непримесени с парфюми, те идат от дъното на народното сърце. Те не са извратени. В тях няма нищо шлагерно.
Събраните 252 песни от Осинин са една ценност в много отношения: фолклор, поезия и пр. Те са ценни за поета, ценни са за литература, а също така и за учениците от гимназиите.

Ние сме свидетели на вълната, която залива и най-затънтените краища на нашата страна и всажда уж „модерното”, а това „модерно” изгонва народното.

С това не искам да кажа, че ние трябва да бъдем закостенели, че трябва да останем в черупките си. Аз говоря за онова, което е само повърхностно и леко и което донася само отрицателни резултати.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 325, 21.10.1936 г.