НЕСПОЛУЧНИЦИ
Ранни стихове
НЕСПОЛУЧНИЦИ
На Николай Райнов
Те гонят миражна красота,
в пространства захласнати сини,
и тънат, и тънат в нищета,
и ужаса гасят със вино.
И пускат зловещи остроти,
ту нежни, ту груби, безсрамни,
и знаят, че гинат - но трепти
надежда - звездица измамна.
И някой ден каже блед смешник:
„Смешникът го няма! Отиде!” -
и спомнят го мигом те велик,
израснал в житейска обида.
И спомнят присвитите уста
и бръчките строго смразени
- гротескна, печална красота -
с присмивката зла и свещена.
Събрани на чаша в звън и смях,
другарски опиват те помен,
и сякаш той жив е между тях,
пак весел и волно бездомен…
Те търсят бленувани слънца
в пространства захласнати сини -
и гинат - на нуждата деца -
и давят позора със вино.
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 11, 11 февруари 1923 г.
MЪРТВИ ДНИ
Чисто небе, вмислен ден,
бяло слънце, тих простор -
колко нега вред и в мен,
колко ласки в твоя взор!
Всяка сприха суета
обезкрилено мълчи,
мъдро сключени уста,
тъжна девственост в очи.
Нещо свято мълком зрей,
нещо тъжно ни плени -
как спокойно се живей
в тези бели, мъртви дни!
Мисъл, поглед - глъбини.
Чистота, мечта и хлад.
Слънце и земя сме ний:
ти сестра, аз тъжен брат.
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 16, 18 март 1923 г.
Подписани с псевдонима Дим. Лотус (Дмитрий Лотус).
