КИЛИМ
превод: Димитър Осинин
КИЛИМ
Треви, животни, хора тук в безкрайно
и чудновато се единство сплели,
и сини лунни сърпове замайно
сред звездни рояци в игра замрели.
Петна, черти най-прости с пъстрошити,
едно на друго резко се противи -
и никой тайната не вижда вшита.
Но идва миг - и всичко става живо.
И трепват вкоченели мъртви клони,
животи в багри, в кръгове вмотани,
и всяка сплитка ясен знак отроня
за тайна тъмно скривана по-рано.
Не с воля, ни през време обичайно,
не с труд, с привичен похват, не с мнозина,
и не чрез речи: - става то незнайно,
и редко в редки мигове с малцина.
***
1.
На тихи стаи прелестта замрела
те уча, шепота на дружба тесна,
и трепета на свещи догорели.
Но все мълчиш ти, морна и безвестна.
Искра несепнал в бледността студена,
пак свръщам тъжен в стаята си, пак там,
и пак размислям, паднал на колена:
Дали ще се пробудиш? Как те чакам?
И колчем плах се връщам при вратата:
ти все седиш невъзмутима,
все тъй прикован поглед в далнината,
и все там сенка пречнала килима.
Какво тогава пречи да извикам
несмелата молба и безнадеждна:
върни, о, скъпа майко, скръбнолика,
на таз душа утехата й прежна!
2.
Дойдох при тебе с кротко заклинание,
разискрил в свещите вечерни пламък,
и ти поднесох, трепетно застанал,
на черно кадифе елмазен камък.
Но ти не видиш приноса, що чака,
нито ръцете свещи възвисили,
ни чашите на храма в полумрака
тамяни многовонни задимили.
И нито виждаш в нишите прикрити
рой ангели, в стъклата отразени,
ни плахата молба до теб долита,
задавена с въздишки поломени.
Не знаеш ти желанието нежно
с какви молби е пред олтаря спрело…
И вехло, хладно, слисана небрежно
елмаза вземаш - сълза притрептела.
——————————
сп. „Листопад”, г. 3, кн. 3, 1921 г.
Името на преводача е подписано с псевдонима Димитри Лотус.
