Димитър Осинин

За Ракитин все още не можем спокойно да говорим. Това неспокойство, свързано с неговия трагичен край, като електрически ток разтърсва безразличието на нашето време и ни кара да вземаме страна в неговата участ.

За щастие, в случая няма някои от мислещите братя, от живеещите с духовната култура на страната ни, който да дигне глас против поета. Противниците имат само една възможност: да мълчат.

Случаят с Ракитин е поразителен. Нека не казваме, че той е чисто наш български. По цял свят законът е един и същ. Оживяването в смъртта не е правило само за българските поети: всякога и всякъде духовните работници са патили една и съща участ на пренебрежение.

Звънът на земното всякога е бил в сила и по-силен от всички възторзи на духа. Затова пък са дивни в своя безогледен устрем рицарите на духа. Такъв беше Ракитин и умря като рицар на чистото сърце.

Умря рязко, откъснато, та и рязко, изведнъж да се роди. Около неговото име вече се сгъстява една сърдечна атмосфера, която ще подготви почвата за израстване и богато разцъфтяване на онези семена, които той ни остави в лицето на своите песни.

Защото погрешно и сухо е да смятаме песните за цветя и да говорим за антологии: песните са само семена на всевъзможни духовни цветя и само на подходяща почва те ще поникнат и разцъфтят.

И това разцъфтяване не ще бъде явление с начало и край, а с безкрайно усъвършенствуване. Само тъй може да се обясни, дето известни произведения са останали неизчерпани през вековете.

Те растат успоредно с вниманието към тях и от лични творби с време израстват до колективно всечовешки, в които е мъчно да се отдели обективно даденото в творбата от субективно наслоеното, привдъхнатото. Тъй през векове се тегли нишката на някои сполучливо доловени идеи, тъй човечеството си гради красота и живее в щастливи самоизмами.

Но и мисъл като горната може да се роди само въз основа на творби с дълбока непосредственост, с бездънна сърдечност, каквито се срещат между Ракитиновите. Не сухи песни ни даде той, завършени и самозатворени рожби на съзнателна творческа работа - с прозорливо око на вдъхновен нехайник и скръбник той извади из глъбините на нашия живот много зърнести семенца за радост, възхита, почуда.

И тези семена от година на година ставаха по-тежки, по-живоносни, за да достигнат най-чиста сърцевина и красота в последната му сбирка „Капят листата” - тази златна урна на Ракитиновата душа.

И когато възмущението и мъката около участта на Ракитин отминат заедно с нас, както и всичко в живота отминава, ще остане в душите постепенно наслоявана оная утайка, в която песните на поета ще намерят богата почва да виреят с онази красота, която като в семена е вложена в тях.

Някога за Ракитин ще се говори по-спокойно. Сега не можем. Защото още не можем да възприемем факта, още ни се струва сън и животът, и смъртта му.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 8 май 1935 г.