ПЕСЕНТА
Из „Морски ветрила” (1934)
ПЕСЕНТА
Всяка сутрин сълза-песен
се откъсва от душата -
капка от покоя пресен
на нощта и на зората.
А след туй се разлетяват
мисли, чувства в шир безбрежна -
само песента остава,
свежа, цялостна и нежна.
СЪЗЕРЦАНИЕ
Като росна капка е избистрен
споменът за вчерашния ден -
всичко е осмислено и чисто
от прахта на живия момент.
В стаицата тиха на сърцето
всичко се отсича в мисъл, в реч -
даже безразборний ропот на морето
по-съзвучно чувам отдалеч.
И отново въздуха поемам,
на славея чувам песента,
и простора още по-голям е -
още по е пълна радостта.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Тази вечер вятър чер помете
залива и лодките прибра,
облаци настръхнаха, морето
се намръщи, мрачно заигра.
Затова бе толкова приятно
на тълпата в плавната река!
Тъй бе своя, милваше мълвата,
погледите топлеха така!
И аз рано-рано предусетих
есента и скръбния копнеж:
да се скриеш от студений вятър
в кръг човешки, да се прибереш!
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН
Ела, о, вечер, майко всеутешна,
душата от деня ранена излекувай,
смени с печална мъдрост мисли грешни,
отлей шума, излишното ликуване.
Пред облаци пожарно озарени
да трепне от предчувствие сърцето,
из своя миг креслив вселената
спокойна, мълчалива да усетим.
И кат деца немирни, пакостливи
пред майка си наведени виновно
да вземем чашата на упрека горчиви,
ний, роби на пиянството любовно.
