Димитър Осинин

Ранни стихове

МРЕЖА

Тя иде пак - приветна и опасна -
о, загърни ме в детска чистота,
и нека ужасите на плътта,
в невинността ти плахо да угаснат.

Тя иде - цяла пламък и възхита -
душата ми ще в нея изгори.
Но ти прегръдки кротки отвори
за клетника наказан с ненасита.

И дай да те обвия в зла уплаха,
обвръс снагата ти сключил ръце:
като дете е моето сърце,
като загубено дете е плахо.

След тази огневихрушка жестока
замаяла прозорци с цветен прах
в бял, светъл скут прикътай моя страх,
призри на мене с чисто, светло око.

О, жалък страх пред гибел неизбежна!
Не си ли - нежна - ти самата тя:
лъстиво дремнал кълн на похотта,
измамно разпростряна нейна мрежа!

——————————

сп. „Листопад”, г. 3, кн. 7, 1921 г., подписано: Димитри Лотус.

ВЕЧЕРИ

1.
О, странна, неизведна вечер -
на лято първа морна вечер!

Далеч там облаци горят
издигнати, награмадени,
блестящи кули, натълпени
като извънсветовен град -
свят приказен отвъд морята,
мечта златиста на душата,
самотна, угнетена.

И нейде там гори море.
Вълни - раздумки непознати -
преливат огнецветно злато
и всеки сладострастно мре,
и всички гаснат неусетно
на заход с приказката цветна,
на нежните с мечтата.

О, тази вечер, вик на лято,
огромна рана в кръв облята!

2.
Сред задухът на тази вечер
викът на бавната река
долавям как пълзи далече
и реже с блясък тъмнината
на морно тихата лъка.

Горяща в кърви, разтерзана,
и безнадеждна в бавен път,
на времето през океана
тъжи тя с болка необятна,
крещи на ужаса с викът.

И виждам вирове стаени
в поле притихнало в сън и мрак,
и цапля морно устремена
с незрима сянка ги чертае,
за сън да спусне нейде крак.

О, всичко тъй ми наумява
умората на тези дни,
където безприютно плава
мечтата ми, обездомена
от ранни още младини.

И нещо до сълзи мен родно
ме свързва с майката земя,
и през печалите в край родни
мечтата ми чертай пътека
от речен блясък през тъма.

——————————

сп. „Листопад”, г. 5, кн. 2, 1923 г., подписано: Димитри Лотус.