Петко Братинов

Петко Христов Братинов е роден на 13.09.1939 г. в село Горна Росица, Севлиевско. Следвал е право, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 15 книги със стихотворения и поеми: “Движение” (1966), “Полюси” (1971), “Траектория” (1974), “Предимство” (1977), “Самозащита” (1980), “Привлечен от свещта” (1982), “Насаме с далечината” (1983), “Небето в мене” (1987),  “Гнездо над пропастта” (1989) “Смъртта на огъня” (1994), “Вкусът на пепелта” (1997, 1999), “Почти без изход” (2006), “Обратни мисли”, “Преди сълзата да застине” (избрана интимна лирика, 2009), “До следващия здрач” (2012). Работил е в Радио София, вестниците „Народна младеж, „Пулс”, „Литературен фронт”, сп. „Български воин”. Бил е директор на „Националния литературен музей” и на издателство „Български писател”. Стиховете му са превеждани на много чужди езици. Бил е председател на Творческия фонд на СБП. Носител на националната литературна награда “Пеньо Пенев” (2006), националната награда за поезия “Иван Нивянин” (2011). Умира на 1 юни 2019 г.


Публикации:


Поезия:

ОТДАВНА/ брой 13 октомври 2009

ИЗПРАВЕН ПРЕД ЖИВОТА/ брой 35 декември 2011

НА ОБЕД ДО КАМИНАТА/ брой 91 януари 2017

НОКТЮРНО/ брой 113 януари 2019

ПО НАВИК/ брой 117 май 2019


Публицистика:

ЕДНО СИЯНИЕ/ брой 73 май 2015


Интервю:

ЗА ОГЪНЯ НА ПОЕЗИЯТА, НЕЗАВИСИМО ОТ ПЕПЕЛТА/ брой 13 октомври 2009

СПИРАЧКИ ЗА БЕЗЛИЧНОТО МНОГОСЛОВИЕ/ брой 32 септември 2011

ПЕТКО БРАТИНОВ: “А БОЛКАТА ЗАПОЧВА ДА ЛЕКУВА С НЕЩО ВРЕМЕТО…”/ брой 34 ноември 2011


Критика за Петко Братинов:

ПЕТКО БРАТИНОВ: “НА ВСИЧКИ И НА ВРЕМЕТО ПРОЩАВАМ…” / автор:Георги Н. Николов/ брой 25 януари 2011

ИЗСТРАДАНИТЕ ЧОВЕШКИ ИСТИНИ ЗА ДОБРО И ЗЛО В СТИХОТВОРЕНИЯТА „НОСТАЛГИЯ ПО ПЛАМЪКА”, „ЖЕНИ В МЪГЛАТА” И „МИЛОСТ” (ПЕТКО БРАТИНОВ)/ автор: Лалка Павлова/ брой 65 септември 2014

АЗ БЯХ САМОТЕН ВОЙНИК/ автор: Банко П. Банков/ брой 103 февруари 2018


АЛБУМ