Литературен свят

Петко Братинов

Петко Христов Братинов е роден на 13.09.1939 г. в село Горна Росица, Севлиевско. Следвал е право, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 15 книги със стихотворения и поеми: “Движение” (1966), “Полюси” (1971), “Траектория” (1974), “Предимство” (1977), “Самозащита” (1980), “Привлечен от свещта” (1982), “Насаме с далечината” (1983), “Небето в мене” (1987), “Гнездо над пропастта” (1989) “Смъртта на огъня” (1994), “Вкусът на пепелта” (1997, 1999), “Почти без изход” (2006), “Обратни мисли”, “Преди сълзата да застине” (избрана интимна лирика, 2009), “До следващия здрач” (2012). Работил е в Радио София, вестниците „Народна младеж, „Пулс”, „Литературен фронт”, сп. „Български воин”. Бил е директор на „Националния литературен музей” и на издателство „Български писател”. Стиховете му са превеждани на много чужди езици. Бил е председател на Творческия фонд на СБП. Носител на националната литературна награда “Пеньо Пенев” (2006), националната награда за поезия “Иван Нивянин” (2011). Умира на 1 юни 2019 г.

Публикации:

Поезия:

ОТДАВНА/ брой 13 октомври 2009

ИЗПРАВЕН ПРЕД ЖИВОТА/ брой 35 декември 2011

НА ОБЕД ДО КАМИНАТА/ брой 91 януари 2017

НОКТЮРНО/ брой 113 януари 2019

ПО НАВИК/ брой 117 май 2019

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ ГЕРМАНИЯ/ брой 132 ноември 2020

Публицистика:

ЕДНО СИЯНИЕ/ брой 73 май 2015

Интервю:

ЗА ОГЪНЯ НА ПОЕЗИЯТА, НЕЗАВИСИМО ОТ ПЕПЕЛТА/ брой 13 октомври 2009