ПО НАВИК
ПО НАВИК
Отново търсиш
някакви доспехи,
захвърлил спешно
вносния халат.
И влязъл във предишни
свои дрехи
напираш да изглеждаш
още млад.
Но този късен порив
е рискован.
Това припомня
твоята звезда.
Ти цял живот
препуска без окови.
Навярно ще умреш
от свобода.
ПОСЛЕДСТВИЯ
Завиждат му,
завиждат на поета
за неговото
знатно погребение.
И много от събратята
си мислят,
че също са достойни
за такова.
Парцелът пък
във гробищата столични,
отскоро заделен
за най-признатите,
възбужда
предстоящите вдовици.
И те разпалват битки
за места
на своите мъже
изнемощели.
А старите цветя
пред пантеона
презират вече
новите цветя.
ПРЕВРАТНОСТИ
Трудно се общува
cъс поетите разглезени.
Доста ги лустросаха,
та чак ги подлудиха.
Някои от тях
се подвизават
поприведени
в задните дворове
на живота
потъмнял.
Търсят нещо:
Копче ли загубено?
Щипка за пране ли?
Или хвърлена значка?
Задните дворове
са на мода.
Там въздишат
всякакви остатъци
от всички времена.
Дворните поети
ги възпяват.
А понякога
сочат към небето
и крещят
с пресипнал глас:
„Стига с тези
ястреби,
соколи
и орли!
Бъдещето свети
от пчели
и пеперуди.
Блясъкът им слънчев
превъзхожда
всеки полет! …”
Няма нищо страшно
след такива
болни мнения.
Страшно е, че птиците
повярваха във тях.
