Иван Шишманов

Иван Димитров Шишманов, български учен и писател, е роден на 22.06.1862 г. в Свищов в семейството на Димитър Шишманов. Завършва Педагогическото училище във Виена (1876-1882). Учител в Свищов (1882-1883). Следва с държавна стипендия философия в Йена (1884) и Женева (1885-1886), завършва в Лайпциг с докторат (1888). Един от основателите на Висшето училище в София (1888). Извънреден преподавател (1888-1889, 1892-1894), редовен преподавател и професор по всеобща литературна и културна история (1894-1903). Министър на народното просвещение (1903 - януари 1907). Частен хоноруван доцент (1909-1911, 1919-1921), редовен професор и титуляр на Катедрата по сравнителна литературна история в Софийския университет (1911-1918, 1924-1928). Пълномощен министър в Украйна (1918-1919). Член на Македонския научен институт. Основател и редактор (1889-1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Редактор на списание „Български преглед” (1893 - 1900). Председател на българската секция на ПЕН-клуба (1926). Действителен член на БАН (1902). Съчинения: „Значение и задачи на нашата етнография” (1889), „Песента за „мъртвия брат” в поезията на балканските народи” (1896), „Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови” (1897), „Наченки на руското влияние в българската книжнина” (1899), „Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин” (1900), „Тарас Шевченко - неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождението” (1914), „Проблемите на българската етнография във връзка с общославянската” (1924), „Задачи на литературната критика от психосоциологично гледище” (1925), „Литература и образование. Тенденция в изкуството” (1926), „Иван Вазов. Спомени и документи” (1930, 1976), „Епиграми и портрети” (1931), „Литературната история на Възраждането в Италия” (1934), „От Паисий до Раковски” (1944), „Епиграми” (1968), „Студии, рецензии, спомени, писма” (1969), Избрани съчинения в три тома (1965-1971), „Дневник 1879-1927″ (2003). Умира на 66 г. на 23.06.1928 г. в Осло, където участва в конгрес на ПЕН-клуба.


Публикации:


Поезия:

ЕПИГРАМИ/ брой 75 юли 2015

ЕПИГРАМИ/ брой 92 февруари 2017


Публицистика:

П. ЯВОРОВ - КАНДИДАТ ЗА АКТЬОР/ брой 77 октомври 2015


Кореспонденция:

ПИСМО ОТ ИВАН ШИШМАНОВ ДО ГЕОРГИ ДОМУСЧИЕВ/ брой 122 ноември 2019

ПИСМА НА ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ ДО ИВАН ФРАНКО/ брой 122 ноември 2019


За Иван Шишманов:

ЛИТЕРАТУРНА АРХЕОЛОГИЯ/ИВАН ШИШМАНОВ И Д-Р КРЪСТЬО КРЪСТЕВ ЗА ТЕНДЕНЦИОЗНОТО ИЗКУСТВО/ автор: Сава Сивриев/ брой 6 февруари 2009

ТРАДИЦИИТЕ НА ИВАН Д. ШИШМАНОВ/ автор: Панко Анчев/ брой 41 юни 2012

„СТОИМ НИЙ НА ПРАГА НА ДВЕ КУЛТУРИ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 41 юни 2012

ПРОФЕСОР ИВАН Д. ШИШМАНОВ/ автор: Ячо Хлебаров/ брой 75 юли 2015

ПРОФЕСОР ИВАН Д. ШИШМАНОВ/ автор: Васил Пундев/ брой 75 юли 2015

РАЖДАНЕТО НА МОДЕРНОТО БЪЛГАРСКО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ/ автор: Панко Анчев/ брой 75 юли 2015

ПРОФ. ИВ. Д. ШИШМАНОВ И МАКЕДОНИЯ/ автор: Иван Хаджов/ брой 81 февруари 2016

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ/ автор: Марин Кадиев/ брой 139 юни 2021

ИВАН ВАЗОВ И Д-Р ИВ. Д. ШИШМАНОВ/ автор: Д. Б. Митов/ брой 141 октомври 2021


Събития:

„ПРОФ. ИВАН Д. ШИШМАНОВ - ВЪЗРОЖДЕНЕЦЪТ И ЕВРОПЕЕЦЪТ”