„СТОИМ НИЙ НА ПРАГА НА ДВЕ КУЛТУРИ…”
Знаменателно е, че нашият народ краси спомените за най-достойните си личности с определението „голям българин”. Макар донякъде архаично, то навява убедителни асоциации за благородство. За отдаденост в ползу роду. За възрожденски добродетели, обкичили съвременността. И за още бисери от националната нравствена палитра. Няма съмнение, че те са извоювана награда и от професор Иван Шишманов (1862 - 1928), чиято 150-та годишнина отбелязваме това лято. Подарък за неговото многостранно дело ни е едноименният сборник „Проф. Иван Д. Шишманов - възрожденецът и европеецът”. Сполучливо подбран като тематика от Български П.Е.Н.-център, София и реализиран в издателство „Хайни”, С., 2012 г. Негов съставител е поетът Георги Константинов - председател на П.Е.Н.-центъра. В уводните си думи той споделя: „Проф. Иван Д. Шишманов е не само първият ни голям литературовед, насочил мъдър поглед към корените на нашата духовност, но той е ученият, който открива перспективната формула на приобщаването ни към европейската духовност. Ето защо неговата творческа и житейска биография се нуждае от нов прочит в сегашния ден на България. Паметта за него трябва да се извиси над нашенския навик да се забравят важни творчески имена и постижения като всичко да започва от бяла страница. Твърде неприемлива е и практиката - поради определена обществена конюнктура или поради недостатъчна осведоменост - да се осветява само частично едно значимо дело.” Затова книгата надраства обичайната традиция за такъв тип четива. Заедно с наситената историческа фактология съставителят ясно доловимо вдъхва живот на героя си. От икона, накичена с венци на признателност, го премоделира в реална за нашето съвремие личност. Изтъкана от ерудиция, ясни граждански позиции, полемичност, познаване на света. Показва го като осъвременен възрожденски мислител върху цветната европейска сцена. За това сполучливо допринасят и словата на български писатели - членове на П.Е.Н., за учения. „Уловили” под различен ъгъл професор Шишманов - Елисавета Багряна, Богомил Нонев, Виктор Барух, Петър Караангов, Бойко Ламбовски, споделят впечатления за духовните му послания. Изтъкват градивния замисъл на културните му, естетически, организаторски почини. Като учредител на българския П.Е.Н… Съучредител на бъдещия Софийски университет. На Читалищния съюз. Знакова фигура в младата тогава Академия на науките и т.н. Всички автори в сборника убедено сочат мисловната многозначност в заниманията на учения. И извоюваното право да бъде равнопоставен сред блестящи умове на неговото време. Целта на тези кратки редове не е да изброи всичко, родено от сърцето на Шишманов. По страниците това е задача на редица задълбочени разработки: Юлия Николова - „Епиграмите на проф. Иван Шишманов”, Йордан Василев - „Иван Д. Шишманов и „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, Димитър Танев - „Иван Д. Шишманов и Иван Вазов (с отпратки към днешните реалности)”, Петър Велчев - „Феноменът Шишманов”. Достойнствата на сборника не свършват тук. Защото Георги Константинов е вникнал дълбоко в психологията на нашия отдалечен в годините съвременник. В емоционалния заряд на граждански отдадената личност. Изпреварваща обществения пулс на България от началото на ХХ в. Убедена, че малката балканска държава и Европа са цялост, която не се дели. Но историческата даденост в различните й краища е ковала нееднакъв духовен щит за оцеляване. От него народите трябва да изградят сега обща ладия, с която да плуват по вълните на бъдещото време: „Стоим ний на прага на две култури, които се борят за първенство. Безсмислено е да се вярва, че старата наша култура, която преди всичко се е съхранила в нашите народни обичаи и умотворения, ще може вечно да противостои на новата, която нахлува през всички пукнатини и дупки на оная подгизнала китайска стена, що до скоро ни отделяше от външния свят… Нашите градища и паланки се надпреварват да поглъщат новата ефтена манна, която им хвърчи от всички страни под етикета на съвременната култура”. Това мнение е част от мащабния поглед на проф. Шишманов върху развитието на света. Което е подвластно на икономически закони, гражданска хармония и политическа търпимост. Защото именно мирът е твърдата почва под краката на поколенията, решени да живеят равнопоставено с околните народи. „Едно население, което се вижда принудено да прави най-унизителни компромиси с която и да било власт, за да запази своите икономически интереси - споделя той в статията „Към обнова” - такова население не може да разполага свободно със своите съдбини. Докато има илоти, в една или друга форма, едно истинско народоуправление е невъзможно… Спасението на страната е преди всичко в нейната искрена демократизация, в строгия обществен и държавен контрол и в икономическата, и в политическата еманципация на широките маси”. Няма съмнение, че това са думи на човек с невероятно широк кръгозор за смисъла на човешкото развитие. Те са актуални и днес, когато говорим за демократизация и европеизация. Спокойно можем да сверяваме часовник с вече казаното от проф. Шишманов. То е проверено в десетилетията преди и след него. Надживяло политически лозунги, утопии, надежди и разочарования. Ученият изяснява ролята на отделния човек в градежа на съвременното общество. Чрез дар на индивидуалните си възможности в полза на множеството. Което пък, приобщавайки го към себе си, му дава възможност за развитие и изява. Мислите, идеите и прозренията на Шишманов летят далече над физическото му “аз”. Правят го актуален и днес, в нашия труден български делник. Което съвсем ясно онагледява сборникът. Актуални са и научните студии за нашето и западноевропейското Възраждане. За епохата на Паисий Хилендарски и началото на новобългарската литература. За Робърт Бърнс, Даниел Дефо, Джонатан Суифт, Волтер, Гьоте, подбрани и поднесени с вкус от съставителя на сборника Георги Константинов. И с чудесен английски превод от Здравка Евтимова…
Логично възниква въпросът за смисъла на тази книга. За ефекта от нея. За въздействието й върху нихилизма, който ни е обзел и който ни обезличава заедно със социалната апатия. Не, „Проф. Иван Д. Шишманов - възрожденецът и европеецът” не е само пореден юбилеен сборник, както първият за него от 1920 г. Това е духовен бараж срещу мътния поток на забравата. Върху който безучастно се люшка умореното ни обществено съзнание. Маяк, осветяващ тъмните кътчета на душите. И камбана, подсещаща людете, че сме европейци с много задължения към планетата Земя. Страниците зареждат с оптимизъм. С признателност към големия българин, радетел за Европейски съединени щати. И за възрожденска памет, с която да крачим по пътищата им, без да се срамуваме от родните опинци. Професор Шишманов ни дарява с много неповяхващи истини, прекрачвайки от своята епоха в българското днес. Чуваме ли ги? Разбираме ли словата му? Ще бъдем ли съпричастни с личността му?
Да, щом разгърнем книгата. И поведени от нейния съставител разберем как да станем отново българи, осенени от величието на духовния гений Шишманов. Спасени от болестта на късата памет. От равнодушие в името на всекидневния къшей. Над прашните делнични тегоби, високо в небето, греят звезди. Български. Сборникът ни кара да се взрем в тях…
