Иван Хаджов

На снимката: Иван Хаджов

Със смъртта на професор д-р Иван Д. Шишманов понася тежка загуба не само Софийският университет, родната наша наука и България, но и бореща се и страдаща Македония.

Аристократът на духа у покойния професор се съчетаваше с хуманния демократ.

Културният човек у него носеше съзнанието и убеждението за дълга на всякого да работи за духовното издигане на своя народ, за да го направи достоен член на общочовешкото семейство.

Ентусиаст по природа, д-р Ив. Д. Шишманов имаше душата си и сърцето си всякога достъпни и открити за всяко благородно предначинание, за всяко право и светло дело.

Затова в лицето на именития покойник нашата страдаща борческа Родина имаше всякога един искрен, верен и неотменен приятел.

Ако у човека на кабинетните занимания любовта към една страна и нейния народ се изразява и в изучаванията, които кабинетникът посветява на тази страна, на нейния дух и неговите изразители и въплътители, то скъпият за всички ни покойник още в зората на своята обширна дейност свърза името си с една епоха по издание на едни от най-свидните македонски синове: благодарение на неговото настояване и енергично участие чутовният „Сборник от български народни песни” на двамата братя Миладиновци можа да види второ издание след тридесет години от появата си (1861 г. в Загреб) и по този начин да намери достойното си разпространение в средата на самия наш народ, за когото го бяха назначили и самите му съставители.

Така идеята, що беше ръководила братята-мъченици и ги беше вдъхновявала в пречките около съставянето и издаването на „Сборника” доби своето по-пълно осъществяване.

След това вече двамата братя станаха кумир за именития покойник, защото в тяхно лице с право той виждаше несъкрушимостта на родния дух, на духа на нашето племе.

Прекланяйки се пред титаните на този дух, очарован от големите последици на техните съчетани с такава лична скромност дела, в които обаче живо тупти любовта към родина и народ, и обгорен към една обич към Македония, не по-малка от онази, що носят в гърдите си всички, които денонощно мислят и работят за нея, скъпият покойник се впусна в задълбочени издирвания на духовните титани, които отхрани Македония: на Кузмана Шапкарев, на Неофита Рилски, на Миладиновците…

В лицето на проф. Шишманова днешна страдаща и борческа Македония имаше един свой горещ адмиратор… Неведнъж сме имали случаи лично да бъдем свидетели на това. Покойният професор беше един от любимците на нашата - македонската - академическа младеж, която от своя страна пък беше негова любимка.

В преголямата си заетост той все намираше време да се отзове на нейната покана да й говори, да я просвещава във връзка с нейното звание, с делото, на което се е посветила или се готви да служи…

На всички по-крупни прояви и манифестации в живота на емиграцията покойникът редовно присъстваше, чувствайки се като в своя среда; всякак той следеше с жив интерес и обич всичко в живота на Македония, обгарян от онези чувства, изпълнян от онези мисли, които изпълнят нас.

Той ставаше едно с нас, сливаше с нас. И с видимо задоволство и гордост на откриването на нашия конгрес т. г. в театър „Роял” ни заявяваше: „Както виждате, и аз съм тук; направихте ме македонец!”

Така изразяваше своята неподправена любов към нашата Родина нейният верен приятел и искрен обожател.

в. „Македония”, г. 2, бр.525, 11.07.1928 г.