превод и коментар: Ангел Тонов

Писма на проф. Иван Шишманов до Иван Франко

1.

Драги господин Франко!

Не бихте ли могли да ми дадете нещо за ХVІІІ т. на “Сборника” до една печатна страница, имаща отношение  към българския фолклор или към  старобългарската литература?
Моля Ви да ми отговорите! Сърдечен привет от мен и моята съпруга.
Предан Вам.
Др. И. Х. Шишманов.
улица “Шипка” 5.
София, 8. ХІ. 1900.

2.

К о н ф и д е н ц и а л н о

Уважаеми г. Франко!

На Вашето писмо, за съжаление го получих късно, и понеже от три месеца се преселих за една година в Швейцария, мога да отговоря само едно: да не приемате предложение за катедра!
Аз се учудвам, впрочем, че Вие сте така малко запознат с всичко случило се. Не Ви ли е известно, че 40 университетски професори бяха така безцеремонно изхвърлени на улицата, поради това, че няколко студенти устроиха Rumme (1) при откриването на театъра?  Не Ви ли е известно, че студентите бойкотират така наречената нова професорска колегия, подбрана от най-обскурантските гимназиални преподаватели, нямащи нищо общо с науката, и с който митинг интелигентските сили и литераторите изразиха неотдавна своето пълно презрение?
Очевидно е, че всичко това Вие не познавате, иначе  не бихте отговорили толкова бързо, че  приемате предложението, направено Ви  чрез посредничеството на съвсем непорядъчен човек Бахметев (2), който всъщност се готвеха да изгонят като професор поради обикновено escroquerie (3) Моят искрен съвет след всичко това не може да бъде друг, освен следният: незабавно да се откажете от предложената катедра, принадлежаща по право на някой си Милетич или Цонев. Не направите ли това, в софийските интелигентски кръгове Вас ще Ви срещнат по най-враждебен начин. А как ще постъпят студентите, съдете сами, знаейки психологията на младите.

С уважение.
Женева.

8. Х. 1907                                                                                                     И. Шишманов.

БЕЛЕЖКИ:

1. Шум, вълнение (нем. ез.)
2. Порфирий Иванович Бахметиев (1860-1913) - руски физик и биолог, от 1890 до 1906 г. е преподавател по физика в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Отстранен от Университета през 1907 г.
3. мошеничество (фр. ез.)

Коментар:

Спонтанният акт на писане, както и индивидуалният порив на изпращане на писма са другата форма на реалното действие за общуване. Писмото става присъстващ заместител на устното слово и средство за общуване между две лица. Актът на писане е израз на осъзнатата необходимост на пишещия да отреагира на непосредствено ставащото или да отговори на определен въпрос от друго лице. Пишещият регистрира ежедневното, вглежда се в станалото събитие и го осветлява, изхождайки от придобития  си опит и най-вече от реалното познаване на конкретната ситуация. В изложението на писмото се  съдържа винаги гледната точка на своя адресат, изразяваща определена степен на откровеност и непреднамереност.
Двете писма на проф. Шишманов до Иван Франко разкриват различни нюанси на тяхното общуване. Първото писмо е официална покана към украинския учен и писател за сътрудничество в издавания от Шишманов „Сборник за народни умотворения”, познавайки интересите му към фолклора изобщо и към старобългарската литература. Писмото свидетелства не само за колегиалните отношения между двамата изтъкнати литератори, но и за усилията на проф. Шишманов да разширява  научните, културните и творчески връзки между българските и украински учени и творци.
В края на 1907 правителството на Димитър Петков прави опит да ограничи самоуправлението на Университета. Студентите връщат своите покани, получени  за откриването на Народиня театър на министъра на Народното просвещение проф. Иван Шишманов и решават да протестират при откриването на театъра. Напрежението между управляващите и студентите ескалира при откриването на Народния театър в София на 3 януари 1907 година. Те посрещат с освиркване и със снежни топки каляската на княз Фердинанд. Минути по-късно центърът на столицата е залят от улични боеве между  студенти и полицаи. Конвой на княза разпръсква стотиците  демонстранти, но поканените на откриването представители на дипломатическото тяло стават свидетели на скандала.
Още на следващия ден по негово нареждане Министерският съвет приема указ, който постановява да се закрие Софийския университет за срок от 6 месеца и да бъдат уволнени всички професори, доценти и лектори, които работят в него.
Университетът е открит отново през есента на 1907 г. без преподавателите за ключови дисциплини и от целия юридически факултет. Министърът проф. Иван Шишманов също подава оставка. Демократическата партия, дошла на власт през януари 1908 г.,  връща на работа старите преподаватели и възстановява изключените студенти.
Проф. Бахметиев, професор в Университета, с писмо от края на м. септември 1907 г. кани Иван Франко за преподавател по История на славянските литератури в Софийския Университет. Преди да отговори, той пише писмо до проф. Ив. Шишманов с въпрос за състоянието в Софийския университет.
Второто писмо на проф. Ив. Шишманов до Иван Франко е по повод поканата на Иван Франко от проф. Бахметиев и съгласието му да заеме предложената му катедра в Университета. Второто му писмо е спонтанен акт на българския учен да предпази украинския учен от погрешна стъпка. В него проф. Шишманов най-напред  обяснява политическата обстановка в България след освиркването на княз Фердинанд от студентите, както и създалото се обществено мнение поради закриването на университета за половин година и уволняването на  професорите. Българският учен  го уведомява и че сам е подал оставката си като министър на просветата в знак, че не одобрява безцеремонното изгонване на професорите от университета. Открито и категорично изявява отношението си към професор Бахметиев, наричайки го „непорядъчен човек” и „мошеник”, а подбраните гимназиални учители за преподаватели в Университета „обскуранти”. Студентите масово бойкотират  новоизлюпените  преподаватели, а интелигентните сили и  литераторите  на митинг  изразяват презрението си към  правителствените действия.
Запознал украинския учен с политическата обстановка в България след тези събития и със създалото се обществено мнение след закриването на Университета и уволнението на професорите, настоятелно призовава Франко да не поема предложената му катедра. Загрижен за морала на писателя след евентуалното му съгласие, го призовава да отстоява също и правотата на българските професори да защитават свободата на изявата си и авторитета на Университета. С писмото си до украинския учен, като и с напускането на министерския пост, изразява открито подкрепата си на академичната автономия на Университета и защитава незаконно уволнените от княза професори.
Проф. Шишманов е не само е защитник на автономията на висшето учебно заведени. Загрижен е и за качеството на преподаването и на научната подготовка на студентите поради замяната на уволнените професори с неподготвени гимназиални учители, чужди на истинската наука.
Писмото е израз на смелост и доблест да защити автономията на университета и правото на професорите свободно да работят в полза на науката, както и научния авторитет на университета. Защитава и правото на студентите да получават истински знания от научно подготвени професори, за да са способни кадри  за бъдещето на страната. Не приема и намесата  на обидения княз в автономията на университета и на свободната изява на студентите, както и защитава университета, и правата им като учещи в Алма матер.