Фани Попова-Мутафова

Фани Добрева Попова-Мутафова, българска писателка, преводачка, общественичка, е родена на 16. 10. 1902 г. в град Севлиево в семейството на генерал Добри Попов. Отначало живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София (1922) и учи пиано в Консерваторията в Мюнхен (1922-1925). Присъединява се към литературния кръг „Стрелец” (1925-1927). Дебютира с разказ през 1924 г. във “Вестник за жената”. Сътрудничи на сп. „Българска мисъл”, „Златорог”, „Златоструй”, в. „Литературни новини”, „Стрелец”, „Съдба”, „Философски преглед” и др. Член на СБП, изключена след 09.09. 1944 г., възстановена през 1963 г. До 1944 г. издава 35 книги, сред които: „Жени. 12 разказа” (1927), „Жената на приятеля ми” (1929), „Солунският чудотворец” (1929-1930, 1942), “Момина скала. Легенди” (1930), „Недялка Стаматова” (повест, 1933, 1942), “Зарко и хвърчилата” (повест за юноши, 1934),  „Огледало, нимби и цветя” (разкази, 1934), “Цар Калоян. Исторически картини” (1934), „Велики сенки” (1935, 1943), „Дъщерята на Калояна” (1936, 1942), “Една жена” (разкази, 1936), „На кръстопът” (повест, 1937, 1942),  „Приказки за Крали Марко” (1937; 1944), „Христо Ботев. Драматични картини” (1937) „Цар Иван Асен ІІ” (1937, 1941), „Червената мантия” (разкази, 1937), “Ангел Кънчев” (роман, 1938, 1942),  „Боянският майстор” (1938, 1943), “Йоан Асен” (роман, 1938; 1943), “Последният Асеновец” (роман, 1939; 1943),  „Княгиня Мария-Луиза” (1939), “Червената мантия” (1939; 1943), „Легенди” (1941), „Разкази. Т. І, ІІ” (1941-1943), “Повести” (1942), „Новата българка” (1942) и др. След 09.09. 1944 г. е осъдена на 7 г. затвор по Народния съд, от които лежи 11 месеца и е помилвана и освободена, а през 1948 г. са възстановени гражданските й права. В годините на социализма са издадени книгите й “Одрин падна!” (очерк, 1962, в съавторство с Г. Дилчовски),  „Дъщерята на Калояна” (1962; 1968; 1983; 1985), “Велики сенки” (1967; 1970), „Солунският чудотворец” (1969; 1980; 1982; 1985), „Д-р П. Берон” (биографичен роман, 1972), “Верен и безстрашен. Разказ за Ангел Кънчев” (1976), “По стръмното към звездите. Разказ за Петър Берон” (1977), „Когато бяха малки” (разкази, 1979), “Седмият грях” (1981),  „Йоан Асен ІІ” (1986), „Последният Асеновец” (1987). Умира на 09.07.1977 г. в София. В по-ново време са издадени “Княгиня Мария Луиза” (1994), повестта “На кръстопът” (1996) и четирилогията й „Асеновци” (2007-2009).


Публикации:


Проза:

КРАЙ БРЕГА/ брой 90 декември 2016

РЕВНОСТ/ брой 91 януари 2017


Публицистика:

ТВОРЧЕСКАТА МОЩ НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА/ брой 90 декември 2016

Г-ЖА АСЕН ЗЛАТАРОВ/ брой 101 декември 2017

ЕДИН ПРИЯТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ/ брой 102 януари 2018


Критика за Фани Попова - Мутафова:

„ВЕЛИКИ СЕНКИ” ОТ ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА/ автор: Васил Каратеодоров/ брой 100 ноември 2017

„ВЕЛИКИ СЕНКИ” ОТ ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА/ автор: Мирослав Минев/ брой 107 юни 2018

„СОЛУНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ” НА ФАНИ МУТАФОВА - РОМАН ЗА КАЛОЯН, ИМПЕРАТОР НА БЪЛГАРИТЕ И ВЛАСИТЕ/ автор: Лалка Павлова/ брой 109 септември 2018

ДЪРЖАВА И ДЪРЖАВНОСТ - ИМПЕРАТРИЦА МАРИЯ В ТЕТРАЛОГИЯТА НА ФАНИ МУТАФОВА/ автор: Лалка Павлова/ брой 113 януари 2019

ДЪРЖАВА И ДЪРЖАВНОСТ - ОБРАЗЪТ НА ЙОАН АСЕН II В ТЕТРАЛОГИЯТА НА ФАНИ МУТАФОВА/ автор: Лалка Павлова/ брой 114 февруари 2019


За Фани Попова-Мутафова:

ИЗВЕСТНАТА И НЕИЗВЕСТНА ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА/ автор: Благовеста Касабова/ брой 50 април 2013