Димитър Стоевски

„Боянският майстор” - роман от Фани Попова-Мутафова, издание на библиотека „Български исторически романи”

Тази книга е последна - десета - от осмата годишнина на библиотеката; и ако речем да хвърлим бегъл поглед върху имената на многобройните автори, печатали в същата творбите си в течение на досегашните осем абонаментни години, то безусловно трябва да се признае, че името на Фани Попова-Мутафова следва тутакси и решително да бъде поставено между няколкото най-първи.

Големите й романи „Солунският чудотворец”, „Дъщерята на Калояна” и „Йоан Асен” - като оставим настрана немалкия брой от легенди, исторически повести и разкази и сказания - доказаха по един твърде убедителен начин, че тук имаме налице едро щедро черпене от историческите глъбини, което е предизвикано не от литературна мода, нито от спекула, а от едно съкровено чувство към славното минало на род и родина и от напиращото творческо желание - да бъдат превъплътени забравени велики образи и времена с всички, вече достатъчно овладяни възможност и средства на едно доказано и признато творческо вдъхновение и умение.

Още уводът - за разлика от много други белетристични произведения, в които уводът от самия автор или предговорът от друг обещават прещедро, а самото произведение не предлага нищо и само увеличава досадата ни - тук е свързан майсторски със самото изложение: да ни грабне отведнъж и да ни води с неотслабаща сила нататък и до края.

И не може да бъде другояче, когато още на първите страници ни срещат места, които ни дават гаранцията, че онова, което ни чака, е написано от ръката на един истински художник на словото:

„Безплътните сенки зашумяха наоколо, тихи, кръшни смехове отзвъннаха, натъжен шепот ги облъхна, конски копита ехтяха в тихи нощи, гласът на севастократор Калоян отекваше в безмълвието, скъп, незабравим. А навън златна и червена есен вихреше в багри горите на Витоша. Листата на дъбовете, на дивите круши бяха станали ръждиво-алени като кръв, докато окапалата шума постилаше сърмени килими връз опустелите пътеки. Смъртта бе затворила портите на калето, мрачна тишина тежеше в празните зали.”

И затова този нов, прекрасно изпипан роман от Фани Попова-Мутафова, събитията в който имат за център тъй добре познатата и скъпа за всеки българин църква в с. Бояна - нявгашно кале в Средецката област - ще допадне много на читателите.

——————————

в. „Огнище”, г. 3, бр. 23, ноември 1939 г.