Мирослав Минев

Велики сенки, сборник разкази от Фани Попова-Мутафова, София, 1935 г.

Когато е разгръщала страниците на историята - освен от великите събития, които я изпълват - творческото чувство на авторката, която ни поднася горната книга, е било затрогнато и от ония велики сенки, които от най-далечни времена, та дори и до близки дни, кръстосват историческата съдба на нашия народ.

Големите му синове, които оставиха дълбоката диря, по която минават и днес поколенията, трябва непременно да се сродят с нашата съвременност. От нея те ще отпият повече величие, ала дано могат и на нея да влеят повече воля, повече безкористна обич към земя и народ.

Образите на великите сенки, прочувствувани искрено и дълбоко, но преди всичко и вярно исторически, оцветени със забележителна художествена лекота, са постигнати от Фани Попова-Мутафова с пъстротата на нейния сочен и увлекателен стил.

Този стил не претендира да бъде отрупан от романтиката на словото, но той винаги събужда романтичен възторг и трогателна почит към героите на онова минало, в което няма фантазия, а най-малко неговата история е дело на художествени видения.

С топлина и с чувствително сърце авторката е могла да се приближи до подвига на безсмъртните от миналото и не по пътя на историческата схоластика, а по един чисто сетивен път да ни убеди колко истинно е тяхното безсмъртие.

В широтата на разказа Фани Попова-Мутафова постига жива динамика. Тя събира с художественото си проникновение онова, що историята разкъсва и така намира завършените цялостни образи на великите сенки.

От тези страници, из които лъха топлина, нежна почит и ненадживяна романтика, обвезани от среброто на стилните средства, с които си служи авторката, винаги ще застават пред изумените ни погледи предтечите на нашето тежко време. Дано да можем наред с възторга от делата на великите безсмъртници да почерпим мъдрост към делата ни днес.

Ценната художествена творба на Фани Попова-Мутафова носи ярък знак на съзнавана отговорност пред българското чувство, пазено ревниво от измами и увлечения.

Към високите художествени качества на книгата, като се прибави и голямото й възпитателно значение, тя става един требник за нашите дни, обезверени и помрачени от малките синове на велики бащи.

А можем да се научим да живеем с примерите на великите сенки от миналото. Кръвта на възрожденците е още много свежа в жилите ни. Трябва само по-често да разгръщаме тежките страсти на миналото, защото за нас като народ всичко е все още там - в голямото велико минало на нашите духовни гиганти от Възраждането.

——————————

сп. „Завети”, г. 2, кн. 7, 1935