Благовеста Касабова

В края на 1959 и началото на 1960 работих в библиотеката на читалище „Бачо Киро”, която се помещаваше в ъгловата кооперация на бул. „Христо Ботев” и бул. „Скобелев”. В същата кооперация живееше и Фани Попова-Мутафова. Един ден тя се отби в библиотеката и потърси някаква книга, вече не си спомням коя.. Оказа се, че е заета и не можахме да й услужим. След няколко дни върнаха книгата и аз побързах да й я занеса. Беше болна и лежеше на кревата свила колене, покрита с поизтъркано одеало. Наоколо имаше разхвърлени листчета, а до леглото пишеща машина. Подадох й книгата и й се извиних, че идвам без да я предупредя. Тя ми се усмихна мило, благодари ми - книгата й трябвала за справка, но не било спешно, защото в момента превеждала интересен италиански роман. Усещах, че е притеснена и побързах да си тръгна, а и ми стана някак чоглаво от посивелото й от студа в стаята лице, от побледнелите й пръсти, които нервно от неудобството на беднотията наоколо стискаха молива. Казахме си още няколко думи, но ми беше ясно, че е някъде далеч и само тялом присъства в момента.

Виждахме се още няколко пъти, питаше ме дали вече съм се дипломирала и какво планирам за бъдещето си. Запомнила съм я със сива баретка на главата и тъмно лилав жакет, с топли дълбоки, тъмни очи, нисичка, но с осанка, която не можеш да не забележиш.

Малцина вероятно знаят, че Фани Попова-Мутафова освен талантлив автор на исторически романи /„Солунският чудотворец”, „Дъщерята на Калояна”, „Йоан Асен II”, „Последният Асеновец”/ е автор на редица съвременни сборници с разкази, повести и романи и е един от най-добрите ни преводачи от италиански. По известни нейни преводи са „Старецът от планината”, роман от Грация Деледа /издание на библ. „Мозайка от знаменити съвременни романи” на изд. Г. Д. Юруков/. През сезона 1935 - 36 г. в Народния театър се играе пиесата „Мирандолина” от Карло Голдони в превод на Фани Попова-Мутафова. Неин е и преводът на „Изключена” от Пирандело, част от разказите в сборника „Италиански разкази” на изд. „Народна култура”, сборника „Черен хляб” от Джовани Верга, 1947 г. „… Преводът /на „Чер хляб” б.а./ е безукорно верен и точен - пише Жорж Нурижан. Той е обагрен с ония облици и отенъци на речта, които само един истински художник може да ги предаде и изрази със същата яркост, сила и съвършенство… Като италиански писател и критик изказвам още веднъж възторга си от отличния превод и искрено бих се радвал ако тя и занапред продължи това свое културно дело…” (1)

По същото време /края на 40-те и началото на 50-те години/ Фани Попова-Мутафова пише на проф. Салвини в Рим и го моли да й изпрати книги за превод, защото преводите са единствените средства за препитание и единствената жива връзка с литературата, с пишещите събратя. Те подържат жизненият й тонус, усещането, че не е извън борда, че все още, независимо, че продължава и тежи присъдата /осъдена е за шовинизъм/ може да направи нещо за българската култура. Професор Салвини веднага й отговаря.

Рим, 2 март, 1948
Уважаема госпожо,
Вашето писмо много ме зарадва, защото виждам, че Вие продължавате неуморно своята литературна работа и не забравяте италианската литература… Бъдете тъй добра и направете всичко възможно да получа най-важните ваши книги…Поздравявам Ви сърдечно и Ви желая успех, здраве и щастие на Вас и Вашия съпруг” (2)

През дългите години на забвение, преди да я реабилитират Фани Попова-Мутафова е редактор на „Годениците” от Мадзони, „Гепардът” от Лампедуза, „Презрение” от А. Моравия, „Пиянството на разума” от Пратолини, „Седма партизанска” от Марио де Микели и др. През това трудно за писателката време тя не престава да гради планове за нови книги. Замислила е трилогия със заглавие „Великата река”. В анотацията-предложение, получено в издателство „Народна младеж” четем: „…В трилогията, върху която работя от няколко години, имах смелостта да си поставя трудна и сложна задача, а именно да посоча главните етапи и решителните мигове на нашия народ, поставен да живее и крепне върху един от най-оспорваните кръстопъти на историята и географията. В том I - „Светилището на Дионис” - проследявам някои от съществените въпроси, които свързват в общо цяло хилядолетната история на траките… Том Втори - „Волята на рударите” е… великото преселение на народите. Том Трети - „Великата река” е… образуването на българската държава”.

Грандиозен план по замисъл и размах, но за съжаление останал само в няколко десетки ръкописни страници (не зная дали още са запазени).

В денят на 70 годишнината си Фани Попова-Мутафова получава внимание и признание - грамота от Съюза на българските писатели: „… В българската художествена проза името Ви се утвърди с историческите романи „Солунският чудотворец”, „Дъщерята на Калояна”, „Йоан Асен II”, „Последният асеновец” и др. Участието Ви в съвременния литературен процес с книгата за Петър Берон и произведения за деца, с преводи на чужда литература, говори за насочването Ви към нови творчески изяви.” Октомври 1972, Председател Панталей Зарев.

Пет години по-късно Голямата Фани Попова-Мутафова напуска тоя свят.

—————————–

1. писмо от НЛМ
2. писмо от НЛМ