Васил Каратеодоров

Съвсем противоположна по идея, дух и форма на „Дивата гора” (от Орлин Василев - бел. ред.) е книгата на Фани Попова-Мутафова „Велики сенки”. Писателката се е откъснала от проблемите на съвременното, заключила е сърцето си за кошмарните му страдания и мимолетните му радости и е зареяла поглед в страниците на миналото.

Каква задача я примамва?

Да въплъти в художествена реч това, което би могло да се афишира като национална гордост. С оглед именно на тая задача тя е подбрала и историческите факти. В четиринадесет творби тя се домогва да представи някои от хората, които с кръвта си са осветили българското възраждане и освобождение.

Наистина, „Велики сенки” не може да претендира, че допринася нещо ново за изясняване характера на познатите ни исторически личности. Тя не изнася и нови подробности по вече известните ни събития.

Нейната тежест е другаде: оживявайки великите сенки на миналото, да разкрие в художествена форма духовните им ценности, моралните им качества и народностното им съзнание, за да могат по-лесно и по-целесъобразно да послужат за превъзпитание на поколенията.

Затова и писателката почти във всяка работа пресъздава такова събитие, което извиква патриотичен възторг.

Трябва да се отбележи, че идеята дотолкова поглъща вниманието на Фани Попова-Мутафова, щото тя дава преднина на личното си патриотично преклонение пред делото на великите от миналото, без да се впусне в разрешаване на чисто художествени задачи.

В много от работите й проповедта не отстъпва мястото си на психологическата мотивировка, а някъде така измества вдълбочаването в конфликтите, та остава да блести само ефектното.

Все под знака на това увлечение, писателката не оставя някои от героите си малко повече да действуват, а тя самата ни разправя за техните постъпки (разказите: за Ботйов и Левски, за Венета, Баба Тонка, Пърличев, Мария Язаджа, Стефан Пешев).

Разказите във „Великите сенки” са облъхани с поезия. Езикът на Фани Попова-Мутафова е чист и сочен.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, 09.10.1935 г.