Литературен свят

Константин Величков

Константин Величков Петков, български писател, преводач, мемоарист, литературен критик, редактор, политик, общественик, живописец, е роден в град Татар Пазарджик през 1855 г. в семейство на богат занаятчия. Учи в родния си град, в лицея „Галатасарай” в Цариград, учителства в Главното класно училище в Пазарджик, участва в подготовката на Априлското въстание, осъден на смърт, освободен. През Освободителната война е преводач на руските войски. След Освобождението е съдия, депутат, директор на народното просвещение (1884-1885). Действителен член на БКД (БАН). Живее във Флоренция (1887 -1889). Учителства в Солун (1890-1891), по-късно е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894), министър на народното просвещение (1894-1897), министър на търговията и земеделието (1897-1898), дипломатически представител в Белград 1902-1904), отзован. Умира в Гренобъл, Франция на 03/16. 11. 1907 г. Печата от 1874 г. Основава сп. „Ученическа беседа” (1900-1904). Издава сп. „Летописи” (1899-1905). Инициатор за откриване на Рисувалното училище в София (1896). В творчеството му се открояват „Писма от Рим” (1895), „Цариградски сонети” (1899), спомените „В тъмница” (1899) и др. Пише стихове за деца. Превежда Юго, Пушкин, Данте, Шекспир и мн. др.

Публикации:

Поезия:

СТАРИЯ РИБАР/ брой 47 януари 2013

Публицистика:

МОЛИЕР/ брой 50 април 2013

МИГУЕЛ СЕРВАНТЕС ДЕ СААВЕДРА/ брой 52 юни 2013

Критика:

„ЗАРНИЦИ” ОТ ТРИФОН КУНЕВ/ брой 50 април 2013

СПОМЕНИ ОТ ГЕНЕРАЛА ГУРКО/ брой 65 септември 2014

Литература за деца:

ВДОВИЦА/ брой 135 февруари 2021

Преводи: