Константин Величков е роден в Т. Пазарджик през 1855 год., където е получил първоначалното си образование. В 1868 год. той е бил изпратен, като стипендиант, в императорския Отомански лицей в Цариград, дето през 1874 год. получил диплом Licencie en litterarure.

Той започва да се занимава с литература още като ученик, когато превежда „Лукреция Боржия” от Хюго и написва драмите „Вичензо и Aнжелина” и „Невенка и Светослав”. След свършване на лицея в Цариград, той става учител в Пазарджишкото трикласно училище. В 1875 год. взема участие в подготовката на Средногорското въстание, вследствие на което попада три години в затвор, спомените от който той описва в книгата си „В тъмницата” (1900 год.).

През 1879 год. Величков редактира в родния си град в. „Народен глас” и бива избран за народен представител в Източнорумелийското областно събрание, гдето се отличи като добър оратор. През 1884 год. той бива назначен за директор (министър) на народното просвещение в Източна Румелия.

Станалите смутове в България през 1686 год, по детронирането на Батемберг, го заварват в чужбина, като противник на станалото. Там престоял до 1894 год., и когато се завръща в България, бива избран за народен представител и назначен за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

През своите странствувания Величков е учил живопис във Флоренция и Рим, написва книгата „Писма от Рим” и превежда първата част на „Ада” от Данте. След напускането Италия той става учител в българската гимназия в Солун, а впоследствие се установява в Цариград. Там той написва сбирките „Цариградски сонети”, „Детска гусла” и книгата „История на всеобщата литература”.

Голям любител на живописта, Величков съзнава нуждата от такова училище у нас и като министър на народното просвещение през 1895 год. внася в Народното събрание законопроект за откриване рисувално училище в България, който след бляскава защита от него, бива приет и на следнята година училището бива открито.

До края на 1898 год. Величков последователно бива министър на народното просвещение и след това на земледелието и търговията. На Величков се дължат преводите на „Макбет” от Шекспир, „Мизантроп” от Молиер и „Аталия” от Расин.

След като си дава оставката, като министър, през 1899 год. Величков се отдава всецяло на литературна дейност, редактирайки едновременно списанията „Ученишка беседа” и „Летописи”. През 1902 год., обаче, той бива назначен за дипломатически представител в Бялград, където остава до 1904 год. След завръщането си от там, той се установява в София и довършва превода на „Ада” от Данте и го издава.

През 1907 год., поради болест, Величков отиде в Гренобл, гдето се помина, а няколко години след това бидоха пренесени костите му в България. Неговите съчинения, под редакцията на Ив. Вазов, са издадени в 9 тома, от книгоиздателя Ст. Атанасов в София.

„Български поети. Антология”, 1922