Джозуе Кардучи

превод: Константин Величков

Но нявга на земята
имало ли е слънце?
Имало ли е рози,
усмивка, светлина?

Имало ли е нявга
приятна дружба, вяра?
Имало ли е хубост,
любов и младина?

Имало е, кой знае
кога живял е Омир,
но туй е време старо:
не грее слънце днес.

И тоя зимен облак,
нечист, що ме обвива
на някой свят угаснал
прахът е може би.