ВДОВИЦА

Константин Величков

ВДОВИЦА

От заран до вечер, клета
вкъщи труди се беспир:
готви, треби, шие, шета
и не знай почивка, мир.

Но захванат ли децата
да се връщат от школо,
радост светне й в душата
и забравя труд, тегло.

Тича вънка син да зърне
и с разтупкано сърце,
щом го види, го прегърне
и целуне по челце.

Сълзи рони от наслада,
че на ум и бой расте;
друга никаква награда
за труда си тя не ще.


УТРО

Веч тъмна нощ се превалява
далече зад високий рът -
на изток що се възвишава;
небето се заруменява:
звезди веч няма да блестят.

Полека слънцето изгрява
и праща светли си зари
да пръснат неговата слава -
върха планински позлатява
и лази в тъмните гори.

Отвред се дига тъмнината;
със свойте къщи, дървеса
заничат весело селата
и по полето светлината
целува нощната роса.

Легла си птичките оставят,
прехвръкват във леса засмян
и чуруликат, и запяват
и всички вкупом поздравяват
със песни сладки новий ден.


ВЕЧЕР

Зад далечните гори,
посред облаци червени,
вече слънцето се скри;
по полетата зелени
спуща се вечерни мрак,
и прибраха си овчари
рунни стада във кошари.
Долу, покрай речний бряг,
гъстите върби тъмнеят;
бързо птиченца летят,
притаяват се в лесът
и не чуят се да пеят.
Сипе се с звезди небото,
хе, изгрея и луна,
глас не чуй се по селото -
вред настана тишина.


***
Покрива сняг земята,
не се търпи студът;
извехнаха цветята,
без шума е лесът.

Но под снега в земята
животът пак вирей:
там зреят семената,
кои орачът сей.

През зима връз земята
завивка е снегът:
под нея семената
се пазят от студът.


***
Боже, дето ида,
Боже, щото вида -
на небето горе,
долу на земята -
всичко на душата
ми за теб говори.

Цялата вселена,
вечна и нетлена,
стои пред очи ми
като книга, дето
с трепет на сърцето
чета твойто име.


ЛЕКА НОЩ

Отвъд зад гората
слънцето захожда;
скри се светлината
и нощта дохожда.

Сред звездици ясни,
горе на небето,
месецът прекрасни
си изви рожето.

Всички се прибрали -
бедни и богати;
лека нощ ти, мале,
лека нощ ти, тате.

Вече спят в гнездата
хубавите птички;
лека нощ ви, братя,
лека нощ на всички.

——————————

На ранина. Антология за деца. 1911 г.