Адолф Черни

превод: Константин Величков

Във сянката на мойте кипариси
душата ти видях като встъпи;
през тях премина в гробницата моя
и в гроба ми замислен поглед впи.

Ти диреше, що мое тлее тамо,
и скръб каква от гроба моя вей,
душа ми тъжна за какво се моли,
защо въздиша, плаче и милей…

Кат лилия се беше разцъфтяла
там, де лежат най-сладки ми мечти;
душата ми погълна твоя поглед,
балсам на тежки рани тя сети.

Кога спусна клепачи, и душа ти
отмина надалек с ход бавен, тих,
със вятъра, кой духаше в коса ти,
по твойте очертаня те следих.

Следих аз твоето видене бяло,
кое с съчувствен поглед ме плени;
зад мене кипарисите се сляха
с мъглата на преминалите дни…

——————————

Славянска антология, 1910 г.