СПОМЕНИ ОТ ГЕНЕРАЛА ГУРКО
от Д. В. Хранов. София
Г. Д. В. Хранов в изпълнил един дълг, като е написал горнята книга. Той е бил преводчик при генерал Гурко, следвал е стъпка по стъпка всичките негови движения, бил е свидетел на всичките му действия и подвизи, първо като командующ предния отряд, на който беше определено да мине Балканите и да завземе Южна България, и после като командующ отряда, на който беше възложена мисията да пресече линията за отстъпление на Осман паша към София.
Той е придружавал великия пълководец навред в първите бляскави успехи, които накараха да се повярва, че войната ще се свърши в няколко месеца, после в трудните моменти, които настъпиха за руските войски след появяването на сцената на Осман паша в Плевен и на Сюлейман паша в Южна България, и най-сетне в онова триумфално шествие, което настъпи след победите при Горни и Долни Дъбник и който взе край само с пристигането на руските войски при Цариград.
Никой не е можел да ни даде по-верен портрет за него и да ни запознае с тая чутовна деятелност, която уви с неувядаем ореол името му и му даде почти легендарна известност в историята на освободителната война.
За жалост г. Д. В. Хранов се е ограничил да проследи главно в хронологически ред събитията , в които е взел участие генерал Гурко. В книгата му липсват личните спомени на автора за великия пълководец, ония спомени, които ни биха запознали с неговия интимен живот, които ни биха дали възможност да да проникнем в неговото сърце и да се научим как е мислил и действувал , как е пренесъл тъгите и радостите, как се е отнасял към своите близки и със своите сподвижници, малки и големи, в делото, начело на което е стоял.
Една книга като тая, която е написал г. Хранов, би трябвало да бъде не толкова една вярна история на събитията, колкото един албум от внезапно снети фотографии. Види се, че или г. Хранов не е държал бележки, или не се е доверил на своите спомени, или пък е изоставил много от тях като е мислил може би, че не представляват голяма важност.
Ако г. Хранов би ни дал, както обещава самото заглавие на книгата, повече лични спомени за Гурко, тя би добила за нас, па и за историка, още по-голяма цена.
Той заслужава във всеки случай благодарност за своя труд и ако си позволих горните бележки, то е, защото той дава само част от своите спомени и защото ще може при по-нататъшното изложение на своите спомени да допълни оня пробел, на който посочвам.
Сп. „Летописи”, г. ІІІ, 1902, кн. 3, с. 72
—————————–
Д. В. Хранов (1848-1915) - учител, публицист, книжовник и редактор на първия земеделско-стопански вестник преди Освобождението „Ступан”.
