Иван Динков

Иван Иванов Динков, български писател, е роден на 26.08.1932 г. в село Смилец, Пазарджишко. Завършва гимназия в град Стрелча (тогава село) и право в Софийския университет (1954). За пръв път печата стихове във в. „Народна младеж” (1955). Работи като редактор в сп. „Младеж”, изд. „Партиздат”, основател и директор на изд. „Христо Ботев”. За пръв път печата във “Народна младеж” (1955). Автор на книгите „Лична карта” (стихове, 1960; ІІ издание - 1969), „Епопея на незабравимите” (стихове, 1963; 1969; 1973), “Атанас Манчев” (биографичен очерк, 1967), „Няколко пролога към един епилог” (биографичен очерк за Стоян Мураданларски, 1968), „Хляб от трохи” (повест, 1970), „Докосвания до България” (проза, 1974, 1976, 1984), „Софийски атентат” (повест, 1976), „Антикварни стихотворения” (1977), „Лична карта. Избрани стихове” (1982; 2002; 2005), „Почит към литературата” (размисли, фрагменти, спомени, 1980), „Моминството на войниците” (роман, 1983), „Цветя за махалата” (роман, 1984), „Навътре в камъка” (проза, 1986), „Признания пред Бела Цонева” (стихове, 1988; 2002), „Маски” (стихове, 1989), „Повторения” (стихове, 1990), „Проверка на каруците” (роман, 1990), „Комисия за погребение” (пиеса, 1990), „Славянски псалми” (стихове, 1991), „Поетични самоубийства” (стихове, 1993), „Покрай кадифето” (роман, 1993), „Шепа срички” (фрагменти, 1994), „Живот по памет” (стихове, 1996), „Урна” (стихове, 1996), „Дневник” (стихове, 1997), „Спазми от Отечеството” (стихове, 1999), „Лична карта” (2000), „Време под линия” (проза, 2001), „Табакера” (стихове, 2003). Носител на националните литературни награди „Никола Фурнаджиев” (1989), „П. К. Яворов” (1997), „Иван Вазов” (1998), „Златният ланец” на в. „Труд” (1999), „Никола Вапцаров” (2000), „Иван Николов” (2001), „Пеньо Пенев” (2004), „Димчо Дебелянов” (2005, посмъртно). Почетен гражданин на Пазарджик (1998) и Стрелча (посмъртно, 2011). Превеждан на редица чужди езици. Умира на 23.01.2005 г. в София.


Публикации:


Интервю:

ИВАН ДИНКОВ: „ПОЕЗИЯТА Е ОПАСНО ИЗКУСТВО…”/ автор: Татяна Любенова/ брой 41 юни 2012


За Иван Динков:

…И тъй да преживея, дето ми остава…/ ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА ЕДНА ПАЗАРДЖИШКА ВЕЧЕР/ автор: Минчо Стоилов/ брой 1 септември 2008

ИЗ “ВНЕЗАПНА СПИРАЧКА” /2004// ТОТЕМ/ автор: Иван Манолов/ брой 1 септември 2008

НЕДЕЛНИ КАМБАНИ/ ЗАВЕТ/ автор: Димитър Милов/ брой 16 януари 2010

МЕЖДУВРЕМИЕ/ ЛИТУРГИЯ ЗА ИВАН ДИНКОВ/ автор: Иван Есенски/ брой брой 30 юни 2011

ПРОЧЕТЕТЕ „КНИГА ЗА ИВАН ДИНКОВ”/ автор: Илияна Делева/ брой 32 септември 2011

ИЗ „ЖИВОТОПИС” (1987)/ ***Колкото умът ми да се мята/ автор: Иван Николов/ брой брой 47 януари 2013

ПОДЗЕМНАТА СЛАВА НА ИВАН ДИНКОВ/ автор: Никола Иванов/ брой 64 юли 2014

БЪЛГАРИЙО, БЕЗСМЪРТНИЦЕ…/ автор: Иван Есенски/ брой 87 септември 2016

БЕЗСМЪРТНИЦЕ, ЧЕСТИТА СЛАВА/ автор: Георги Стойков/ брой 97 юли 2017

ИЗГНАНИЯ/ автор: Иван Есенски/ брой 142 ноември 2021

ПРОЛОГ ЗА КАМБАНА И ВИСОК ТАВАН/ автор: Иван Есенски/ брой 150 септември 2022