Константин Батюшков

превод: Тихомир Йорданов

***
Навсякъде трещи, гърми.
Корем издува с яд морето.
Стихиите реват, додето
и слънцето се чак сломи
и падне звездната завеса.
Спокойни над листата те са:
хартия има, има и перо.
От туй кое е по-добро?
не виждат нищо, само дишат
и с пачето перо все пишат…

***
Ти мед ли искаш, сине? От жило се не бой.
Победния венец? - Върви на бой!
Ти перли търсиш. А не си ли бил
на дъното, където дебне крокодил?
Не се страхувай! Бог е с теб. На смелите е той отец.
За смелите са перли, мед… и гибел, и венец!

ИСТИНСКИ ПАТРИОТ

О, руски хляб и сол! Прадядо Филарет!
О, мили мои същества!
О, царствени прабаби, прадядовски завет -
без вас какво спасение ще е това?
Та вие сте забравени напълно! -
приказваше така с уста си пълна,
на щедрата ми маса той, юнака руски.
Опита соса, нещо друго, по французски,
отпи и от бутилката шампанско сам,
уста забърса… седна на карти да играе там.