ВАКХАНКА
превод: Иванка Павлова
ВАКХАНКА
Всички жрици тук привлече
празникът на Еригона.
Всеки техен вой и стон
пръсна вятърът далече.
От гъстака див една
млада нимфа бе пленена.
Погнах я, а тя пред мене
бягаше като сърна.
Вятърът развя косата,
сякаш вързана с бръшлян,
нагло ризата размята
покрай стройния й стан.
Жълт хмел цялото й тяло
като обръч бе обвил.
Цвят на роза разцъфтяла
бе ликът й придобил.
А устата й красива
с вкус на грозде ден след ден
огън и отрова влива
тук на всеки прелъстен.
Аз - след нея. Тя пред мене
бягаше като сърна.
Стигнах я и уморена
падна на една страна.
В миг вакханките се сбраха
с горки вопли покрай нас
и гората разлюляха
с преизпълнен с нега глас.
1815
——————————
ВАКХАНКА
Все на праздник Эригоны
Жрицы Вакховы текли;
Ветры с шумом разнесли
Громкий вой их, плеск и стоны.
В чаще дикой и глухой
Нимфа юная отстала;
Я за ней - она бежала
Легче серны молодой.
Эвры волосы взвевали,
Перевитые плющом;
Нагло ризы поднимали
И свивали их клубком.
Стройный стан, кругом обвитый
Хмеля жёлтого венцом,
И пылающи ланиты
Розы ярким багрецом,
И уста, в которых тает
Пурпуровый виноград -
Всё в неистовой прельщает!
В сердце льёт огонь и яд!
Я за ней… она бежала
Легче серны молодой;
Я настиг - она упала!
И тимпан под головой!
Жрицы Вакховы промчались
С громким воплем мимо нас;
И по роще раздавались
Эвоэ! и неги глас!
<1815>
