КОМЕНТАРИ
превод: Красимир Георгиев
КОМЕНТАРИ
В далечината всичко е добро за нас,
наблизо - всичко скучно и противно!
1805 г.
——————————
ЧИСЛАТА, ЧЕСТНО, АЗ НЕ ЗНАЯ
Числата, честно, аз не зная,
сковано времето седи
и само скуката реди:
„Виж, време е за чая,
за ядене, за сън; излез
шейна в снега да вземеш…”
„И да оставиш римите е време!” -
твърди разсъдъкът ми вчера, а и днес.
1817 г.
——————————
ЖИВОТЪТ ИЗНЕМОГВА
Животът изнемогва в мойта гръд студена;
борбата има край, уви, на всичко край.
С Киприда и Ерот сърцето се терзай!
Гласа ми чуйте, моя глас унил, последен.
Аз вяхна и мъчения търпя, и все
в жарта смъртта подреждам.
Аз вяхна, но обичам пламенно всуе
и днес умирам без надежда!
Тъй с жертвения сетен вик
върху олтара огънят умира ясно
и с ярък преди края клик
сред пепелта изгасва.
1817 г.
——————————
ЖИВОТ БЕЗ СМЪРТ НЕ Е ЖИВОТ
Живот без смърт не е живот: какво е? Съд,
там капка мед е сред пелина;
величествен простор. Лазурен цар пустинен,
о, слънце! Чудо сред небесен чуден път!
И на земята има хубост много,
но всичко е фалшиво, скрито е сребро!
Плачи ти, смъртен! Твоето добро
решава Немезида строга!
1821 г.
——————
* Немезида - богиня на възмездието в древногръцката митология.
КОММЕНТАРИИ
Для нас всё хорошо вдали,
Вблизи - всё скучно и постыло!
1805 г.
——————————
ЧИСЛА, ПО СОВЕСТИ, НЕ ЗНАЮ
Числа по совести не знаю,
Здесь время сковано стоит,
И скука только говорит:
„Пора напиться чаю,
Пора нам кушать, спать пора,
Пора в санях кататься…”
„Пора вам с рифмами расстаться!” -
Рассудок мне твердит сегодня и вчера.
1817 г.
——————————
ИЗНЕМОГАЕТ ЖИЗНЬ
Изнемогает жизнь в груди моей остылой;
Конец борению; увы! всему конец.
Киприда и Эрот, мучители сердец!
Услышьте голос мой последний и унылый.
Я вяну и ещё мучения терплю:
Полмертвый, но сгараю.
Я вяну, но ещё так пламенно люблю
И без надежды умираю!
Так, жертву обхватив кругом,
На алтаре огонь бледнеет, умирает
И, вспыхнув ярче пред концом,
На пепле погасает.
1817 г.
——————————
БЕЗ СМЕРТИ ЖИЗНЬ НЕ ЖИЗНЬ
Без смерти жизнь не жизнь: и что она? Сосуд,
Где капля меду средь полыни;
Величествен сей понт! Лазурной царь пустыни,
О солнце! чудно ты среди небесных чуд!
И на земле прекрасного столь много!
Но все поддельное иль втуне серебро:
Плачь, смертный! плачь! Твое добро
В руке у Немезиды строгой!
1821 г.
