ИМА НАСЛАДА И В ГОРИТЕ ДИВИ…
превод: Татяна Любенова
***
Има наслада и в горите диви,
и радост има на приморски бряг,
хармония във разговора на вълните,
разбиващи се във пустинен бяг.
Обичам ближния, но ти, природо-майко,
най-скъпа си за моето сърце!
С теб, господарке, свикнах да забравям
и туй, което бил съм като малък,
и туй, което след години станах.
С теб чувствата ми оживяват:
душата да ги изрази, не знае думите,
не знае също как за тях да помълчи.
1819-1820
—————————–
***
Ти, сине, искаш мед? - от жило не се бой!
Венецът на победата? - тогава смело в бой!
Жадуваш перли ти? - тогава се спусни
на дъното, при крокодила, паст отворил.
Не бой се! Бог решава. На смелите е той отец.
Само за тях са перли, мед, или пък гибел…или венец.
1821
—————————–
ИЗРЕЧЕНО ОТ МЕЛХИСЕДЕК
Ти знаеш ли какво е казал,
прощавайки се със живота, посивелият Мелхиседек?
Щом роб човек родил се е,
той роб и в гроба ляга,
смъртта едва ли ще му каже
защо е минал пред долината чудна на сълзите
защо е страдал, плакал и търпял, за да изчезне.
1821
***
Есть наслаждение и в дикости лесов,
Есть радость на приморском бреге,
И есть гармония в сем говоре валов,
Дробящихся в пустынном беге.
Я ближнего люблю, но ты, природа-мать,
Для сердца ты всего дороже!
С тобой, владычица, привык я забывать
И то, чем был, как был моложе,
И то, чем ныне стал под холодом годов.
Тобою в чувствах оживаю:
Их выразит душа не знает стройных слов,
И как молчать об них - не знаю.
1819-1820
—————————–
***
Ты хочешь меду, сын? - так жала не страшись;
Венца победы? - смело к бою!
Ты перлов жаждешь? - так спустись
На дно, где крокодил зияет под водою.
Не бойся! Бог решит. Лишь смелым он отец,
Лишь смелым перлы, мед, иль гибель…иль венец.
1821
—————————–
ИЗРЕЧЕНИЕ МЕЛЬХИСЕДЕКА
Ты знаешь, что изрек,
Прощаясь с жизнию, седой Мельхиседек?
Рабом родится человек,
Рабом в могилу ляжет,
И смерть ему едва ли скажет,
Зачем он шел долиной чудной слез,
Страдал, рыдал, терпел, исчез.
1821
