Дмитрий Мережковски

Дмитрий Сергеевич Мережковски, руски поет-символист, прозаик, религиозен мислител, преводач, критик, е роден на 14.08. (н.с.) 1866 г. в Санкт Петербург като седмо дете в многодетното семейство на дворцовия чиновник Сергей Иванович Мережковски (1823-1908), който служи при императорите Николай I, Александър II и Александър III в канцеларии на придворното ведомство и завършва кариерата си с генералски чин на действителен таен съветник. Прадядото на писателя, Фьодор Мережки, е войскови старшина в град Глухов, Украйна. Дядото, Иван Фьодорович, служейки при император Павел I в Измайловския полк променя фамилията си Мережки на Мережковски. Майката на писателя, Варвара Василиевна (Чеснокова), е дъщеря на висш петербургски полицейски служител. Мережковски пише стихове от 13-годишен, публикува още от 15-годишна възраст - в «Живописное обозрение» и сборника «Отклик» (1881). Влиза в литературните среди чрез Надсон, чието влияние се чувства в първия му поетичен сборник «Стихотворения.1883-1887» (1888). Завършва класическа гимназия и историко-филологическия факултет на университета в Петербург (1883 - 1888). През 1889 г. се жени в Тифлис за поетесата Зинаида Гипиус, с която живее неразлъчно 52 г. В края на 1880-те и през 1890-те г. двамата много пътешестват из Европа. Превежда трагедии от гръцки и латински, публикува в изданията «Северный вестник», «Русское обозрение», «Труд», издава втория си поетичния сборник«Символи (Песни и поеми)» (1892), който дава името на новото поетично направление и се смята за манифест на символизма. Третият му сборник със стихове «Нови стихотворения» излиза през 1896 г. През 1900 - 1902 г. написва литературно-критическото си изследване «Л. Толстой и Достоевски. Живот, творчество и религия». От есента на 1901 г. до 1903 г. в дома им се провеждат религиозно-философски събрания (после Религиозно-Философско общество), основна тема на които е идеята, че възраждането на Русия може да стане само на религиозна основа. Тези събрания стават с разрешението на обер-прокурора на Светия Синод К.П. Победоносцев и с участието на свещеници. Издава литературно-богословското списание «Новый путь» (декември 1902 - 1904). Създава трилогията «Христос и антихристът» («Смъртта на боговете. Юлиан Отстъпник», 1896 ; «Въскръсналите богове. Леонардо да Винчи», 1901; «Антихрист. Петър и Алексей», 1905 г.) През 1904 г. излиза четвъртата му книга със стихове, която има антологичен характер - «Събрани стихове.1883-1903». В края на 1905 г. пише резкия политически документ «Възвание към Църквата», в което открито призовава служителите на Църквата към пряк бойкот на светската власт, царя и самодържавието. От март 1906 г. до средата на 1908 г. семейство Мережковски живеят в Париж. Почти никой от потенциалните им съюзници (Н. Бердяев, С. Булгаков, В. Ерн, Н. Лоски, А. Глинка (Волжки), В. Свенцицки и др.) обаче не пожелава да види в техни лица пророци и не се съгласява със сектантската «ерес на семейство Мережковски», както я нарича Николай Бердяев. През 1907 г. в съавторство с Гипиус и Философов Мережковски издава на френски книгата с публицистични статии «Le Tsar et la Revolution» («Царят и революцията»), а през 1908 - пиесата «Цвят на мак». Тук той започва работа над трилогия от руската история от края на XVIII - началото на XIX в. «Царството на Звяра». След излизането през 1908 г. на първата част на трилогията, драмата «Павел I», Мережковски е съден. Втората част - «Александър I» излиза през 1913 г. През 1918 г. е публикуван последният роман от тази трилогия - «14 декември». Последният му сборник «Събрани стихове. 1883-1910» (1910) е повторение на предишния с изключение на поемата «Старинни октави». През 1911-1913 г. са издадени 17 тома събрани съчинения на Мережковски, а през 1914 г. Д. Ситин публикува 24 тома. По време на Първата световна война писателят публикува през 1917 г. антивоенната пиеса «Романтици». Въпреки огромното количество от негови произведения (повече от 60 тома) най-ценната част от творчеството му са литературно-психологическите и религиозно-философските му изследвания - сборникът «Вечните спътници» (1897), изследванията «Толстой и Достоевски» (1900-1902), «Съдбата на Гогол» (1903), «Гогол и дяволът» (1906), сборниците с литературно-философски статии «Не мир, а меч», «В бездната» (и двата - 1908), «Болна Русия» (1910), «Било и ще бъде» (1915), «Защо въскръсна» (1916), «Невоенен дневник» (1917), както и обширните статии: за Достоевски - «Пророк на руската революция» (1906), за св. Серафим Саровски - «Последният светец» (1907), за Лермонтов - «М. Ю. Лермонтов. Поет на свръхчовешкото» (1909), брошурите «Заветът на Белински» и «Две тайни на руската поезия. Некрасов и Тютчев» (1915). Прозата на Мережковски е била превеждана на много езици и била популярна в Европа. През януари 1920 г. сем. Мережковски емигрират в Полша, после - във Франция (Париж). През 1927 г. там те организират литературното и религиозно-философско общество «Зелената лампа», президент на което става Георгий Иванов, то просъщестува до началото на Втората световна война (1939). През 1927-1928 г. семейството издава списание «Новый курс». През септември 1928 г. участват в І конгрес на руските писатели-емигранти, организиран от югославското правителство в Белград. През 1930 г. Мережковски съвместно с Гипиус работи над пиеса от руската история «Дмитрий Самозванец», превърнал се в киносценария «Борис Годунов». През 1931 г. Мережковски е номиниран за Нобелова награда, но я получава Бунин. В руска среда сем. Мережковски не са обичани; неприязънта към тях е предизвикана от подкрепата им за Хитлер, който им се струвал по-приемлив от Сталин. В емиграция Мережковски създава историческата трилогия «Тайната на тримата: Египет и Вавилон» (1925), «Тайната на Запада. Атлантида - Европа» (1930) и огромният трактат «Иисус Неизвестният» (1932). Написва последните си исторически романи «Раждането на боговете» (Тутанкамон в Крит) (1924), «Месия» (1925), философското изследване «Наполеон» (1929), «Данте» (издадена отначало в Болоня на италиански през 1938 г, после на руски в 2 т. в Брюксел през 1939). В последните години от живота си Мережковски създава три агиографски трилогии: първата от тях включва «Павел и Августин» (1937), «Св. Франциск Асизски» (1938), «Жана д’Арк и Третото Царство на Духа» (1938) - публикувани под общото заглавие «Лица на светци от Иисус до нас». Малко преди мъртта си завършва втората от тези трилогии - «Испански мистици»: «Животът на св. Тереза Авилска», «Животът на св. Йоан с Кръста» (и двете книги - 1939), «Малката Тереза» (1941). Незавършен остава романът му «Малката Тереза» посветен на католическата светица, монахинята-кармелитка Тереза Лизиеска (1873-1897), канонизирана през 1925 г. и официална «застъпница и молитвеница за руската земя». След смъртта на писателя, през 1941-1942 г., излиза на френски трилогията му «Реформатори на Църквата»: «Лутер» (1937), «Калвин» (1938), «Паскал» (1939). Преводач на Есхил, Еврипид, Софокъл, Гьоте, Едгар По и др. През юни 1940 г., десет дни преди нацистката окупация на Париж, Мережковски и Гипиус се преместват в Биариц в Южна Франция. През лятото на 1941 г. Мережковски произнася реч по радиото, в която сравнява Хитлер с Жана д’Арк в непримиримата му борба с «червения дявол» на комунизма, но скоро напълно се разочарова и от Хитлер. Умира от кръвоизлив в мозъка на 7.12.1941 г. в Париж.


Публикации:


Поезия:

ВЕСЕЛИ МИСЛИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 37 февруари 2012

ШАКИА МУНИ/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

СИНЬО НЕБЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 71 март 2015

ДОН КИХОТ/ превод: Димитър Подвързачов/ брой 85 юни 2016

ДОН КИХОТ/ превод: Петър Велчев/ брой 85 юни 2016