ДА ОБИЧАМ ХОРАТА…
превод: Татяна Любенова
***
Да обичам хората нямам сили, а искам:
аз съм чужд сред тях, но с приятели близък -
и звезди, и небе, далнина хладно синя,
лесове, онемяла печал пустинна…
И не ще ми омръзне шума на дърветата,
бих се взирал до утрото в нощния сумрак
и за нещо тъй сладко, безумно бих плакал,
сякаш брат ми е вятърът, а сестра - вълната
и земята горчива ми е родната майка…
Все пак няма как с тях да живея безкрай,
а е страшно без да обичаш някого.
И нима е навеки сърцето ми мъртво?
Свойте братя да любя, Боже, сили ми дай!
1887 г.
——————————
***
“Христос Воскресе”, пеят в храма;
а ми е тъжно… Душа мълчи:
светът е пълен с кръв и сълзи
и пред олтара този химн
тъй оскърбително звучи.
Тогава бил Той тук и виждал
какво постига славния век,
как брата - брат си ненавиждал,
и колко е опозорен човек.
И ако днес „Христос Воскресе!”
дочул би в бляскавия храм
с горчиви сълзи и потресен,
Той пред тълпата би ридал!
И нека няма на земята
ни властници, и ни робове,
да млъкнат стонове, проклятия,
звънът на мечове и на окови -
тогава, химн на свободата,
да загърми „Христос Воскресе!”,
в ответ народите да кажат:
„Христос наистина воскресе!”
1887 г.
***
И хочу, но не в силах любить я людей:
Я чужой среди них; сердцу ближе друзей -
Звезды, небо, холодная, синяя даль
И лесов, и пустыни немая печаль…
Не наскучит мне шуму деревьев внимать
В сумрак ночьи могу я смотреть до утра
И о чем-то так сладко, безумно ридать,
Словно ветер мне брат, и волна мне сестра,
И сырая земля мне родимая мать…
А меж тем не с волной и не с ветром мне жить,
И мне страшно всю жизнь не любить никого.
Неужели навек мое сердце мертво?…
Дай мне силы, Господь, моих братьев любить!
——————————
***
“Христос Воскрес” поют во храме;
Но грустно мне… Душа молчит:
Мир полон кровью и слезами,
И этот гимн пред алтарями
Так оскорбительно звучит.
Когда Он был меж нас и видел,
Чего достиг наш славный век,
Как брата брат возненавидел,
Как опозорен человек.
И если б здесь в блестящим храме
“Христос Воскрес” Он услыхал,
какими б горкими слезами
перед толпой Он зарыдал!
Пусть на земле не будет, братья,
Ни властелинов, ни рабов,
Умолкнут стоны и проклатья
И стук мечей, и звон оков -
И лишь тогда, как гимн свободы,
Пусть загремит “Христос Воскрес”,
И нам ответят все народы:
“Христос воистину воскрес!”
1887 г.
