АЗ НА ХОРАТА ОБИЧ ДА ДАМ НЕ УСПЯХ
превод: Красимир Георгиев
АЗ НА ХОРАТА ОБИЧ ДА ДАМ НЕ УСПЯХ
Аз на хората обич да дам не успях,
чужд сред тях, на сърцето по-близки избрах -
небесата, зваздите, студеното там,
и горите, пустинята с жупела ням…
От шума на дърветата съм запленен,
за другар мрака нощен аз да избера,
да ридая безумно и сладко, роден
сякаш с вятъра брат и с вълната сестра,
да е майчица родна земята за мен…
Не с вълни и не с ветри живот ме терзай,
зла тегоба е, щом не обича човек.
А нима е сърцето ми мъртво вовек?
Боже, обич към моите братя ми дай!
1887 г.
——————————
КАК ЖИВЕЕШ
Как живееш? В безумна борба
свободата не можеш обходи:
покори се, дух мой, на съдба,
на невидими сили природни!
Ако трябва - смирено бъди!
И помни в безпорядъка страдащ:
незадълго са твойте беди,
незадълго е земната радост.
Ако трябва - докрай се вречи,
поеми към небесната порта.
От живот и от смърт се учи
да си смел и в смъртта, и в живота!
1891 г.
И ХОЧУ, НО НЕ В СИЛАХ ЛЮБИТЬ Я ЛЮДЕЙ…
И хочу, но не в силах любить я людей:
Я чужой среди них; сердцу ближе друзей -
Звезды, небо, холодная, синяя даль
И лесов, и пустыни немая печаль…
Не наскучит мне шуму деревьев внимать,
В сумрак ночи могу я смотреть до утра
И о чем-то так сладко, безумно рыдать,
Словно ветер мне брат, и волна мне сестра,
И сырая земля мне родимая мать…
А меж тем не с волной и не с ветром мне жить,
И мне страшно всю жизнь не любить никого.
Неужели навек мое сердце мертво?
Дай мне силы, Господь, моих братьев любить!
1887 г.
——————————
ЧТО ТЪЙ МОЖЕШЬ…
Что ты можешь? В безумной борьбе
Человек не достигнет свободы:
Покорись же, о, дух мой, судьбе
И неведомым силам природы!
Если надо, - смирись и живи!
Об одном только помни, страдая:
Ненадолго - страданья твои,
Ненадолго - и радость земная.
Если надо, - покорно вернись,
Умирая, к небесной отчизне,
И у смерти, у жизни учись -
Не бояться ни смерти, ни жизни!
1891 г.
