Стоян Загорчинов

Стоян Павлов Загорчинов, български писател, е роден на 3.12. 1889 г. в град Пловдив в патриотичното семейство на румелийски офицер от Копривщица. Завършва гимназия в София (1908) и история и френска филология в СУ (1915). Участва в Балканските войни и Първата световна война. После е банков чиновник във Варна (1918-1919), учител по история и френски в Морското машинно училище във Варна (1919-1927) и по френски език във Военното училище в София (1925-1949). Сътрудничи на много списания. След 09. 09. 1944 г. е редактор във в. „Литературен фронт”, в списание „Септември” и активно участва в дейността на СБП. Исторически художествени произведения: „Легенда за Света София” (1926, повест), „Ден последен, ден Господен” (1931-1934, роман), „Празник в Бояна” (1950, роман) и „Ивайло” (1962, роман). Автор и на седем пиеси, сред които „Първата сълза на Дон Жуан” (1938), „Ръка Илиева” (1943), „Байрактарят” (1950) и др. Сборник с критически статии, есета и очерци „Бразди” (1956), „Един живот в сянка”(1966, мемоари). Умира на 31.01. 1969 г. в София.


Публикации:


Проза:

СЪД/ брой 31 юли 2011

СЛИВАНЕ С ПРИРОДАТА/ брой 37 февруари 2012

ТАСОС/ брой 87 септември 2016

ГОВОРИ!/ брой 89 ноември 2016

СВЕТЛИНА НА ПРОЗОРЕЦА/ брой 94 април 2017

ЗАВИСТ/ брой 100 ноември 2017

РОЗА/ брой 103 февруари 2018

ПЛУТАРХ/ брой 106 май 2018

ХЛЯБ ЗА ГЛЕДАНЕ/ брой 108 юли 2018


Публицистика:

ЙОВКОВ - ЧОВЕКЪТ, ХУДОЖНИКЪТ/ брой 82 март 2016


Критика за Стоян Загорчинов:

„ДЕН ПОСЛЕДЕН - ДЕН ГОСПОДЕН”/ автор: Петър Динеков/ брой 94 април 2017

ХУДОЖЕСТВЕНОТО САМОСЪЗНАНИЕ НА СТОЯН ЗАГОРЧИНОВ/ автор: Владимир Янев/ брой 119 юли 2019