ЗАВИСТ
Миниатюри
ЗАВИСТ
Преди някое време срещнах добър мой познат, талантлив и културен човек, който бе отсъствал от България две години.
Зарадвах се твърде много и той, изглежда, също се зарадва. Почнах да го разпитвам с участие де е бил и какво е видял в чужбина. Моят познат взе уж да разправя, но изведнъж… лицето му се сгърчи, очите блеснаха остро и…
„Слушай, ти на какво мнение си за новите стихове на П.? Що за чудо? Дето отида, все за тях се говори”. Аз нищо не му отговорих и какво можех да отговоря! Човекът и човешкото у него бе отстъпило на заден план пред завистника и завистта, събудена от чуждия успех.
Завистта! Тя е най-недостойната и унизителна страст, която измъчва нашите души. Отдавна е казано, че ние, българите, сме завистлив народ. Не зная дали това е вярно, но истината е, че не умеем да скриваме нейните пристъпи и не се опитваме никак да я победим.
Всъщност колко лесно бихме могли да я победим! Когато завистникът казва злокобната за него фраза: „Защо той, а не - аз?” нека си помисли, че в същия момент и другият си шепне с изкривено лице също така: „Защо не аз, а той!”
Ние, хората, имаме толкова поводи да си завиждаме взаимно, че това отпращане на въпроса един към друг е напълно възможно. Нека това положение даде мир на душата, разкъсвана от ревностна мъка!
ОТКРОВЕНОСТ
Казва се обикновено, че откровеността е рядко нещо. Мисля, че в много сърца живее копнежът за откровеност. Но всеки се бои да бъде откровен по няколко причини: първо, става уязвим, защото е издал своите слабости.
Второ, че като се е показал откровен, е стъпил, без да иска, на малък пиедестал и по този начин е засегнал самолюбието на другите. Трето, „не бива да бъда откровен с всеки проходящ - си казва той - иначе ще стана евтин”.
Това ми напомня една мисъл на Ларошфуко: „Не е достатъчно да притежаваме качества, а трябва да умеем да ги изразходваме икономично.”
И все пак откровеността…
