СЪД
Мина ден, мина нощ и настана утро, ведро утро. И душата застана пред Неведомото гола, за да бъде съдена.
Гласът й каза: - Говори! Позна ли греха?
Тогава почна душата: - Не! Аз съм чиста.
И само това каза тя, защото бе горда в свойта чистота.
Гласът пак я запита: - Кажи! Позна ли греха?
Пак почна душата: - Не! Аз съм чиста.
И потрети Гласът, и пак същото отговори душата, защото бе горда в своята чистота.
- Добре - каза Гласът. - А щастлива ли си?
Замълча душата и нищо не отговори. И пак повтори Гласът, а тя все мълчеше.
Тогаз промълви душата: - Това аз не зная. Остави ме да размисля.
И мина нощ, и мина ден, и припадна вечер, тъжна вечер.
Пак гласът запита: - Кажи! Щастлива ли си?
И душата отговори: - Не, не съм щастлива.
- А защо? - запита Гласът.
- Защото… не го познах, не го познах греха.
