РОЗА
Веднъж три жени ми дадоха три рози.
Първата роза бе бяла като първия сняг. Втората имаше жълт цвят като цвета на лимона, а третата роза беше червена, кървавочервена.
Взех и трите рози и се поклоних подред пред всяка дарителка. Кога наведох глава пред Тази (нека съдбата бъде доброжелателна към нея!), която ми бе дала червената роза, аз й казах:
- Милостива госпожо! Вий сте твърде жестока. Защо не махнахте бодлите от розата, която ми дадохте. Вижте ръцете и сърцето ми, да, и сърцето ми, до което бях притиснал розата, за да Ви благодаря, са в кърви. Махнете, махнете бодлите!
И подадох й розата, и тя стори това.
- О, колко сте добра, извинете тогава. Ала - и аз изведнъж побледнях - сякаш розата не е същата, и Вий не сте същата. Защо, защо махнахте бодлите от розата, която ми бяхте подарили. Наистина сърцето ми и ръцете бяха в кръв, но аз знаех, че това е от Вас, зарад Вас, госпожо… и бях щастлив, безкрайно щастлив!
Тя, дамата, която ми бе дала кървавочервената роза, сал тъжно се усмихна и нищо не каза.
1912 г.
