Фьодор Сологуб
Фьодор Сологуб (истинско име - Фьодор Кузмич Тетерников), руски поет, прозаик, драматург, публицист, представител на символизма, е роден на 17 февруари (1 март) 1863 г. в Санкт Петербург в бедно семейство на шивач - бивш селянин от Полтавска губерния и незаконен син на помешчик. След смъртта на баща му през 1867 г. майката Татяна Тетерникова се установява като прислужничка в семейство Агапови, петербургски дворяни, у които е работила и по-рано. Тук преминават ранните години на писателя - той се пристрастява към четенето, към поезията на Некрасов, Пушкин и Лермонтов. Завършва учителски институт в Санкт Петербург (1878-1882). Прекарва десет години в провинцията (северните губернии) като учител, дори написва учебник по геометрия, от 1892 до 1907 г. преподава в Петербург, става и инспектор. Първата му публикация е баснята “Лисица и таралеж” в сп. “Весна” през 1884 г. Сътрудничи на списанието на А. Л. Волински “Северный вестник”, сп. “Русское обозрение”, алманаха “Шиповник”. През 1893 г. получава псевдонима си. Издава първата си стихосбирка “Стихове” (1895), след нея - романа си “Тежки сънища” (1896) и втората си стихосбирка “Сенки” (1896). И трите си книги издава и разпространява сам. През втората половина на 90-те г. влиза в литературните кръгове на Санкт Петербург. През 1904 г. издава трета и четвърта книга със свои стихове. В творчеството си Сологуб се стреми към пределна яснота и музикалност. Към средата на десетте години на 20 век литературният кръжок, събиращ се в дома на писателя още от средата на 90-те г., става един от центровете на литературния живот на Петербург. Сред посетителите на “неделите” на Сологуб са Зинаида Гипиус, Дмитрий Мережковски, Блок, Михаил Кузмин, Вячеслав Иванов, Сергей Городецки, Алексей Ремизов, Андрей Бели, Валери Брюсов. От 1904 г. пише активно и публицистика. Издава “Приказна книга” (1905), “Политически приказки” (1906), пета книга със стихове “На Родината” (1906), романа “Малкият бяс” (1907), романовата трилогия “Творимата легенда” (1914), стихосбирките “Змей” (1907), “Стихове” (1908), “Огненият кръг” (1908). През 1908 се жени за писателката Анастасия Чеботаревска (1876-1921), с която издават 4 броя на сп. “Дневник писателей”, пишат няколко съвместни разказа, статии и пиеси. Автор и на драми, сред които “Дарът на мъдрите пчели” (1906), “Победа на Смъртта” (1908) и др. През 1914 г. събраните му съчинения обхващат 20 тома. По време на Първата световна война публикува стихосбирката “Война” (1915) и сборника с разкази “Гневната година” (1916). След Октомврийската революция издава “Сляпата пеперуда” (разкази, 1918) и “Червеният мак” (стихове, 1917). В навечерието на заплануваното пътуване за Ревел жена му се самоубива, хвърляйки се в река Ждановка (23.09.1921). Смъртта на Анастасия съкрушава писателя, той се отказва от напускане на страната. Публикува последния си роман в Берлин през 1921 г. - “Заклинателката на змиите” и стихосбирката “Синьо небе” (1921, Естония). От края на 1921 г. книгите му започват да се издават и в Съветска Русия: “Фимиами” (1921), “Една любов” (1921), “Пътен огън” (1922), “Съборен благовест” (1922), “Чародейната чаша” (1922), преводи на Верлен, Балзак, Клайст, Волтер, Мопасан. Става за кратко и председател на Съюза на ленинградските писатели. Тържествено е отбелязана 40-годишната му литературна дейност през 1924 г. В края на живота си се отдава изцяло на лириката, въпреки че стиховете му не се печатат и повече не излиза нито една негова книга. Умира на 5 декември 1927 г. в Ленинград, в разгара на работата над романа си в стихове “Григорий Казарин”, погребан е до гроба на съпругата си. На български е превеждан от Иван Арнаудов, Христо Цанков-Дерижан и мн. др., предимно през първата половина на 20 век.
Публикации:
Поезия:
ЗАВЪРШВАМ ПЪТЯ ДЪЛЪГ САМ…/ превод: Диана Павлова/ брой 18 март 2010
АЗ - БОГ НА СВЕТОВЕ ВЪЛШЕБНИ…/ превод: Димитър Горсов/ брой 40 май 2012
ПОЕТИ ОТ СРЕБЪРНИЯ ВЕК/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012
ДРУЖЕ ТИХ, ПРИЯТЕЛ СЛАВЕН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 46 декември 2012
НЕ СА СЪЛЗИ - РОСА Е САМО…/ превод: Татяна Любенова/ брой 68 декември 2014
НЕКАЗАНАТА ТАЙНА…/ превод: Красимира Василева/ брой 80 януари 2016
ПЕСЕН/ превод: Любомир Весов/ брой 105 април 2018
СУРОВИЙ ЗВУК НА МОЯ СТИХ…/ превод: Крум Йорданов/ брой 118 юни 2019
НИЩО НЕ ВИДНО…/ превод: Христо Цанков-Дерижан/ брой 134 януари 2021
МНОГОЦВЕТНА ЛЪЖА НА ЖИВОТА…/ превод: Татяна Любенова/ брой 141 октомври 2021
Проза:
ИЗ „КНИГА НА ПРИКАЗКИТЕ” (1905)/ превод: Наталия Недялкова/ брой 68 декември 2014
За Фьодор Сологуб:
