НЕ СА СЪЛЗИ – РОСА Е САМО…
превод: Татяна Любенова
***
Не са сълзи - роса е само, само дъжд.
Не е и размисъл - а сенки от гората,
и радост не е - а блестящ и ярък змей -
само да плачеш и се смееш ти умей!
Плътта е тъмна даже и във светлина,
над огъня е бездиханна, цяла мраз.
А в битието мрачно и неживо на света,
животът жив е, слънцето - съм Аз.
1894 г.
—————————–
***
О, смърт! Аз твой съм. И навсякъде
все тебе виждам - и ненавиждам
очарователната ни земя.
И чужди са ми хорските възторзи,
сражения, и търгове, и празници,
и този шум сред земната горещина.
На твоя брат несправедлив -
нищожният живот, лъжлив -
властта отхвърлил съм отдавна.
Не аз, от тайната облъхнат
на красотата ти безсмъртна,
не аз в нозете му ще падна.
На бляскав пир не аз ще ида,
с надменен огън, който виждаш
във сънените ми очи,
когато вече над тях падат,
и от кристала по-прозрачни,
твоите ледени сълзи.
1894 г.
—————————–
***
На тайнствения свят съм бог,
светът е целият в мечтата.
Не сътворявам кумир строг
и в небесата, и на земята.
Божествената си природа
на никой няма аз да дам.
В труда си роб, за свободата
покой и нощ ще призова.
1896 г.
***
То не слезы - только росы, только дождь.
Не раздумье - только тени темных рощ,
И не радость - только блещет яркий змей -
Все же плакать и смеяться ты умей!
Плоть и в свете неподвижна и темна,
Над огнями бездиханна, холодна.
В темном мире нежигога бытия
Жизнь живая, солнце мира - только Я.
1894 г.
—————————–
***
О, смерть! я твой. Повсюду вижу
Одну тебя - и ненавижу
Очарование земли.
Людские чужды мне восторги,
Сраженья, праздники и торги,
Весь этот шум в земной пыли.
Твоей сестры несправедливой,
Ничтожной жизни, робкой, лживой,
Отринул я издавна власть.
Не мне, обвеянному тайной
Твоей красы необычайной,
Не мне к ногам ее упасть.
Не мне идти на пир блестящий,
Огнем надменным тяготящий
Мои дремотные глаза,
Когда на них уже упала,
Прозрачней чистого кристалла,
Твоя холодная слеза.
1894 г.
—————————–
***
Я - бог таинственного мира,
Весь мир в одних моих мечтах.
Не сотворю себе кумира
Ни на земле, ни в небесах.
Моей божественной природы
Я не открою никому.
Тружусь, как раб, а для свободы
Зову я ночь, покой и тьму.
1896 г.
