ПЕСЕН
превод: Любомир Весов
ПЕСЕН
Ти отлетя, благоуханна
молитва моя, горък стон,
към дверите на Рая странни,
към светия всевечен трон.
Като възпламнало кадило
скръбта ми с твоите вълни
сияние от кръв разстила
по безметежни висини.
Но над върховната ограда
светата тишина цари,
ни със надежда, ни с отрада
тя твойта скръб не примири.
АРИАДНА
Сепнато сънят отлете…
Бди покой ненарушим,
но тревога сви сърцето -
де е нейният любим?
Търси… плач гърди задавя…
Болката ломи, тегней,
че коварно я остави
прелъстителят Тезей.
В миг изтича Ариадна
към морето с тръпен бяг,
в далнините взре се жадно,
спряла на пустинни бряг.
От зефир повени леко
в синята далечина,
плуват, чезнат надалеко
бели корабни платна.
Черний чълн ломи вълните
и след свидния любим
се разтапя и отлита
Ариадна - бледен дим.
——————————
сп. „Съвременна илюстрация”, година 5, брой 2-3, 1921 г.
