Борис Шивачев

На 5 декемврий т.г. се е поминал в Ленинград, след дълго и мъчително боледуване, големият руски писател Фьодор Кузмич Сологуб. Той е един от най-големите силуети в руската литература и не напразно е получил прозвището “колдун” – магьосник.
Роден през 1863 година в Петербург, Сологуб се явява за пръв път на литературното поприще през 1894 г., вече доста възрастен. После в 1896 година той издава първата своя сбирка стихове, в които прозвучава нещо Лермонтовско. В “Северен вестник”, дето Сологуб печата своите първи работи, се появява по-късно и романът “Тежки сънища”. Още в този роман проличава големият талант на писателя, който в “Малкия бяс” се проявява в пълния си блясък. Без съмнение, романът му “Малкият бяс” може да се сравни с “Бесове” от Достоевски и “Мъртви души” на Гоголя. Има нещо сходно в сюжетите на тези романи – дяволският елемент, бесовщината, демоничното. Но има и различия – те се обуславят от различните ъгли на наблюдение и от самата творческа личност на авторите.
Характерното за стила на Сологуб е неговата крайна музикалност и голямото богатство, и разнообразие от думи и образи, с които той разполага. Това особено ясно проличава в стиховете му. Основният тон в творчеството на писателя е разочарованието и дълбоката, и безпределна тъга. Той прилича на човек, дошел от звездния мир, за да се отдаде в прегръдките на смъртта. Сологуб е символист, но творчеството му се отличава с голяма яснота. То е реална фантастика, или по-скоро, фантастическа реалност.
Творчеството на Сологуба е тясно свързано с неговия характер. Мълчалив, самотен и почти безстрастен, той е една загадка за другите. В неговия живот жените също не са играли голяма роля. Освен своята жена, според твърдението на приятели, той не е познавал други жени. Анастасия Николаевна Чеботаревска (неговата съпруга) е единствената брънка, която го свързва с този свят. Само в нейно присъствие на лицето на писателя проблясва усмивката. Но Чеботаревска, изтерзана от кошмара на революцията, се хвърля в Нева. Изчезва най-любимото същество на писателя. Скъсва се и последната брънка. Идва страшното. Сологуб не може да го понесе, той е стар и болен… И умира един от големите писатели на руската земя, за да пребъде творчеството му…

в-к “Глобус” – година ІІ. (1927). Бр. 14