Фьодор Сологуб

превод: Наталия Недялкова

БУЧКА ЗАХАР

Живеела едно време една стопанка. Тя имала малко ключе за шкафче. В шкафчето стояла малка кутийка. А в кутийката - мъничка бучка захар. При стопанката живеело кученце. То било капризно - изведнъж вземе, че почне да лае срещу стопанката. А стопанката вземе ключето, отвори шкафчето, извади кутийката и изкара бучката захар. Кученцето почне да си върти опашката. А стопанката каже:
- Ето, Каприза Петровна, нали лаеше, няма да има за теб захар.
И скрие всичко, както преди. Кученцето се разкайва, ама вече е късно.

СТАНИ ПО-ДОБЪР

Много различни момчета има по света, добри и лоши.
Ето, живеели едно време две момчета - добро и палаво. Веднъж дошъл при тях вълшебник - чичо По-добре.. И ги попитал:
- Искате ли да станете по-добри?
Доброто момченце казало:
- Искам да бъда по-добър, мили чичко, - на добрия навсякъде му е добре. А палавникът рекъл:
- А на мен, чичо, не ми трябва, и така съм си добър. От многото хубост да не вземе да се разчекне устата, докато се прозяваш.
Чичо По-добре рекъл:
- Ами оставай си палавник. А ти, добро момченце, ще станеш толкова сладко, за чудо и приказ на всички.
И си тръгнал. И се превърнало доброто момченце в толкова сладко, че от него потекъл сироп. И вече не му се радвали, - където и да идел, навсякъде оцапвал със сиропа си. И майка му се сърдела.
- Ето, - казвала - за твойте сладости не мога да насмогна с бельото. По-добре да беше станал хулиганин.
А на доброто момченце му харесвало да точи от себе си сироп. И си останало такова.
Порасна, угажда: - от хартия прави обвивки за бонбони, в обвивката сипва сиропа, и на нужните хора поднася.