Фьодор Сологуб

превод: Красимира Василева

***
Неказаната тайна.
Къде да я намеря?
Блуждае песен странна,
безумна, безпределна,

в неведома пътека
сред немите блата.
Тъй бавно и унесено
сега ме води тя.

Изчезналите мигове
летят над нея тихо.
И спят там бледи лилии
в задрямали тръстики.

Една коса разбъркана
сред грубата трева.
и във мъгла обгърната,
показва се глава.

В пътека спотаена
сред немите блата,
във сънно упоение
где ирис разцъфтя,

блуждае песен странна,
безумна, безпределна.
Неказаната тайна.
Дали ще я намеря?

***
В полето е тъмно като в рог.
“Помогни ми!” - чувам шепот висок.
Но как да помогна сега?
Аз самият съм беден и малък,
уморен съм и толкова жалък.
“Не мога” - промълвям с тъга.

Но някой отново ме вика оттам -
“Мой брат, приближи се насам!
Когато са двама, те по-леко стъпват,
за двама по-лесен е пътят.
А ако не можем, нека там да издъхнем.
Нека двама на пътя умрем!”

***
Във сумрака на злия ден,
във слабост и тъма за Бога,
ти имаш Моя път и Мен.
Ела и Ме обичай много.

Във призрачния тленен свят
ти давам заповед такава -
люби живота Ми познат.
Тя неизменна си остава.

Аз съм Един и Друго няма.
Във Мен се раждат дух и плът.
Посред житейските измами
Аз съм любов и верен път.