Алексей Колцов

Алексей Василиевич Колцов (3.10. (15.10. н.с.) 1809 - 29.10. (10.11. н. с.) 1842), руски поет, е роден в заможно семейство на търговец на добитък и арендатор, славещ се в областта като честен партньор и строг стопанин. Бащата определя на сина си от ранно детство търговското поприще. Колцов работи през целия си живот като негов помощник. Поетът се ограмотява на 9 години, през 1820 г. постъпва в двукласното околийско училище, но скоро му бащата го взема, за да му помага в търговията. Пише стихове от 16-годишен. През 1825 г. се запознава със сборник стихове на И. И. Дмитриев и с неговите “руски песни”, които му правят неотразимо впечатление. По това време се запознава с книготърговеца Д. Кашкин, който поощрява младия поет, снабдява го с ръководство по съчиняване на стихове и му разрешава да ползва библиотеката му, където Колцов се запознава с поезията на Ломоносов, Державин, Богданович, Мерзляков, Делвиг, Пушкин. През 1827 г. Колцов преживява тежка драма. Баща му, в отсъствието на поета, продава на донски помешчик в далечна казашка станица крепостната прислужница Дуня, в която Колцов е влюбен. Той се разболява от треска и едва не умира. Оздравявайки, се впуска в търсене на любимата си из степта, но не успява да я открие. През 30-те години на века Колцов става известен в културния кръг на Воронеж, участва в литературния кръжок на семинариста поет А. П. Серебрянски. Първите му публикувани стихове са в сборника “Листове от бележника на Василий Сухачов” (1830). През същата година се запознава с Н. В. Станкевич, който се среща с поета във Воронеж, публикува негови творби в сп. “Листец”, а през 1831 г. -песента “Пръстен” в брой № 34 на в. “Литературная газета”. През 1831 г. се включва във философския кръжок на Станкевич. По-късно, през 1835 г., с пари, събрани чрез подписка от московските приятели на поета, Станкевич издава първия му поетичен сборник “Стихотворения от Алексей Колцов”, направил го известен в средите на столичните литератори. През 1836 г., във връзка с търговията на баща си, дълго пребивава в Москва и Петербург, сприятелява се с Белински, Пушкин, който много топло се отнася към него и печата в списанието си “Съвременник” негови стихове, с Жуковски, Вяземски, Одоевски, Крилов, Ф. Глинка и други поети, както и с художника Венецианов, появява се на знаменитите литературни вечери на проф. П. Плетньов. Поетът преживява творчески подем, публикува във водещите издания на времето, усилено събира и изучава устното народно творчество, съставя сборника “Руски пословици и поговорки”, записва народни песни. Потресен от безвременната кончина на Пушкин, Колцов му посвещава стихотворението “Гора” (1837), в което чрез епичния образ на руската природа предава огромната мощ и националното величие на поетичния гений на Пушкин. През 1838 г. отново е Москва и Петербург, където посещава театри, увлича се от музика и философия, общува с Белински. Последното му пътуване до Петербург е през септември 1840 г., там не успява да се справи с някои търговски дела и се връща във Воронеж при разгневения си баща, който го упреква за литературната му дейност. Започват конфликти, които се усилват, след като поетът се влюбва в жена, “отхвърлена” от воронежкото общество. Семейният конфликт завършва с туберкулоза, която продължава около година и отнася поета в гроба на 33 г. Погребан е във Воронеж. През 1846 г. излиза първото посмъртно издание на стиховете му. Литературното му наследство е връх в жанра на руската лирична песен и е органично свързано с народното творчество. Колцов развива литературната песен от устната народна поезия като в песните му се запазва общонационалната основа. Той прониква в самата сърцевина на народния дух чрез поезията на земеделския труд, поетизирането на празниците, трудовия живот на селянина, природата, “майката земя”. Поезията на Колцов оказва голямо влияние на руската литература. Под въздействието на вдъхновения певец на селото се намира през 50-те г. на века Фет; Некрасов и поетите от “некрасовската школа” развиват мотивите му в творчеството си; Г.Успенски се вдъхновява от аналитичното осмисляне на поезията му; песните му трайно влизат в класическия репертоар на певците-народници, в антологиите и христоматиите на руската поезия от XIX в. През XX в. създадената от него ярка традиция в руската поезия е продължена от Есенин, Исаковски, Твардовски, Фатянов, Рубцов и др.


Публикации:


Поезия:

ЗЕМНО ЩАСТИЕ/ превод: Иванка Павлова/ брой 26 февруари 2011

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012

ПЕСЕН НА СТАРИКА/ превод: Татяна Любенова/ брой 66 октомври 2014

МАЛКИЯТ ЧИФЛИК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 67 ноември 2014

ПОСЛЕДНЯ БОРБА/ превод: Цоньо Калчев/ брой 104 март 2018

ДВА ЖИВОТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 104 март 2018

РАЗОЧАРОВАНИЕ/ превод: Иванка Павлова/ брой 114 февруари 2019


За Алексей Колцов:

ЗAВРЪЩАНЕТО НА АЛЕКСЕЙ КОЛЦОВ/ автор: Вячеслав Люти/ брой 26 февруари 2011